В последно време нищо не се пише и говори за геноцида над Стара Загора. Но ако някой си мисли, че всичко е спряло, много греши. Както твърди една българска поговорка: „На чужд гръб и сто тояги са малко“, та и нашата работа същата. Не знаем вече на кой господ да се молим. Къде са природозащитните организации? Броят си парите. Да нашите пари, откраднати от нашите родители и раздадени на знайни и незнайни юнаци с червени калпаци. Защо никоя медия в България не пише за това.
Изпращам ви снимка на небето над Полигона на т. нар. Американо-израелски бази в България. Това, което се вижда на нея, наблюдаваме тук всеки божи ден. На Тодороден само за 2 часа прелетяха над 30 самолета. Смрадта, която остана след тях, бе като след война. А повечето хора бяха излезли навън, примамени от ведрото пролетно време. После се чудим защо има бум на астматични пристъпи, рак, инфаркти и инсулти. Следя подобни кадри от половин година, но в последно време геноцидът е тотален.
Навремето ни тровеше азотно-торовият завод, днес той е история, но въздухът става все по-труден за дишане. Хем заради скъпите горива и автомобилният трафик намаля. Сега обаче задушливите газове идват от небето...
За 20 години демокрация новоизлюпените олигарси и мафиотска върхушка ни отнеха всичко – спокойствието, работата, пенсиите, храната му... Лично аз съм ставал свидетел на потресаващ факт, при който собственик на колбасарски цех не пожела да хапне от произведения в собственото му предприятие салам! Въпреки това не не можаха да пречупят народа. Остана последно да съсипят въздуха, който дишаме.
