Може да сме най бедната държава в Европа, но имаме най-забавния премиер. Борисов не може да нахрани гладните, но затова пък неуморно ги забавлява – от сутрин до вечер, 24 часа в денонощието. Като няма хляб, яжте пасти, възкликва кралица Мария Антоанета, малко преди да изгуби главата си на парижката гилотина. Нашият крал е далеч по-земен. Той най-сериозно посъветва гладните
българи да садят картофи, както правел той и семейството му в Банкя.
Така бодигардът на Тодор Живков е с най-големи шансове да спечели конкурс за премиерски идиотизъм, ако разбира се някой посмее да го обяви. И понеже споменавам Живков, да припомня на младите: Първият партиен и държавен ръководител на НРБ също издигна комичния призив за самозадоволяване на населението чрез обработване на земя. Но тогава нямаше скитащи бездомници и боклуджийските кофи не бяха арена на клошарски войни. А картофените парцели осмисляха битието на градския маргинал, докато чака реда си за червена „Лада“ и нова панелка.
Ако картофената сага на Борисов разсмива, либийската му авантюра може да ни разплаче. Нека го кажа направо: Министър-председателят демонстрира пословичната си непоследователност, граничеща с панически страх от загубата на властта и благоволението на външните господари. Но поведението му в случая е направо недостойно.
Не е нормално в ранната утрин на понеделник да заявиш, че военната операция срещу Либия е авантюра, а след 11 часа да твърдиш обратното. И да призоваваш НАТО да поеме координацията на въздушните удари, тъй като липсва стройна организация за разрушение и избиване на мирното население.
Муамар Кадафи не е светец. Даже бих казал, че психичното му състояние е далеч от нормалното. И това трае четири десетилетия, пред очите на западните лидери, надпреварващи се евтино да купуват либийски газ и нефт от диктатора и скъпо да му продават оръжията си.
Кадафи е неуравновесен самодържец, но нима е единственият странен субект в Близкия изток? И каква е крайната цел на коалицията на желаещите? Неслучайно председателят на комисията по отбрана на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ Хауърд Маккеон попита: „Каква е нашата цел – да защитим гражданското население или да отстраним Кадафи от власт?”.
Въпросът на американския конгресмен е логичен, защото приетата от Съвета за сигурност на ООН резолюция № 1973 изрично гласи: Целта на намесата е защита на цивилното население! Но даденият от ООН мандат не очертава границите при постигането на тази цел.
Ако приемем, че думата на Барак Обама е със силата на закон, тогава целта е ясна – Кадафи трябва да напусне поста си и държавата. Това е волята на американския президент, което означава, че Вашингтон ще си затвори очите, ако либийският диктатор се пресели в друга държава, например във Венецуела.
Докато Обама гони Кадафи, председателят на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ адмирал Майкъл Мълън заяви: „Със своите действията коалицията единствено изпълнява резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, като целта на кампанията е ограничена и в нея не влиза свалянето на режима на Кадафи”...
Разминаването между президента и подчинения му генерал е шокиращо. Но обяснението е банално. Империите могат да си позволят лукса да говорят едно и правят обратното, защото няма кой да им търси сметка. Ала американският цирк се играе и в Кремъл.
В един и същи ден премиерът Путин и президентът Медведев излязоха с две коренно различни позиции за либийската драма. Путин обвини Запада, че води кръстоносен поход срещу либийския народ.
Три часа по-късно Медведев упрекна премиера в непремерено изявление, влошаващо глобалния политически климат. И за да е пълна програмата за масово зомбиране, канцеларията на Путин излезе със смирено обяснение,че премиерът изразявал само личното си мнение.
Нищо ново под слънцето. Просто истинският господар на Русия Владимир Путин разпредели ролите в режисиран от него спектакъл, предназначен за руския народ и западните лидери. Руснаците се възхитиха от премиера си, западняците се успокоиха, че Медведев е с тях.
Нека сме искрени и кажем направо: Либийската война е полезна за всички. От нея може да спечели Никола Саркози, който ще възроди имперския статут на Франция, дискретно ще колонизира петролните полета на Киренайка и дори може да спечели втори президентски мандат. Което за България не е лошо, ако той не изневери на обещаното и спре турския поход към ЕС.
От войната ще спечели и Барак Обама. Падането на диктатора гарантира петролните доставки от Либия. Ако в Триполи инсталират наш диктатор, ЦРУ постига заветната си цел – изграждане на оста „Тунис-Либия-Египет“, управлявана от прозападни режими. Отказът на САЩ да води войната срещу Либия дава на Обама лаврите на миротворец, получил в аванс Нобеловата награда за мир.
Но истинските мотиви на американския президент са доста прозаични – Пентагона не може да води трета война, извън границите на Щатите, след като Ирак и Афганистан ангажират 180 000 американски войници. И най-важното – Обама иска втори президентски мандат, а той изключва американско въвличане на либийския фронт.
Какво обаче печели Борисов от изпращането на фрегатата „Дръзки“ в Средиземно море и от поредната хуманитарна операция с българско участие? И защо фанатично повтаря искането си НАТО да влезе в Либия?
Ако Кадафи се задържи в Триполи, а в Бенгази възцарят противниците му, либийското двувластие ще трае години. Русия и Китай ще пълнят танкерите си в Триполи, НАТО ще контролира петролните терминали в Бенгази. За България остава моралната утеха, че налага демокрацията на арабите.
Що се отнася до фрегатата „Дръзки“, 40-годишното белгийско корито ще контролира морския трафик край либийските брегове – със 160 души екипаж, бригада специални части и т. нар. морски тюлени. Които се използват за превземане на чужд кораб на абордаж, или за десант на либийския бряг. Месечната издръжка на „Дръзки“ (заплати, гориво, храна, ремонти и др.) е най-малко 300 000 евро. Платени от българския данъкоплатец.
Но ще си върнем ли 30-те милиона долара, подарени на Кадафи за освобождаването на медицинските сестри? Или в името на евроатлантическата солидарност ще опростим либийския дълг, както опростихме иракския дълг от 1,8 млрд. долара? Преди четири години българската страна великодушно прие коефициент на директно изплащане на дълга 10.25 цента за долар. Така получихме от Ирак само 360 млн. долара. И благодарността на Международния валутен фонд и Световната банка.
Познавайки променливия нрав на нашия премиер, сигурен съм в едно – каквото и да поиска НАТО от него, той ще го получи. НАТО е интернационалната армия на САЩ. А Бойко Борисов е техният агент на българска земя.
Така поне твърди медийният му приятел Николай Бареков. Последният изнесе, че прословутият доклад на посланик Джеймс Пардю за родната мафия, писан през 2005 г., е изготвен с помощта на тогавашния главен секретар на МВР. Поради което името му отсъства от тайния американски документ, макар че бизнесприятелите му от СИК и ъндърграунда са изтипосани в цял ръст.
По каноните на католическата църква това е опрощаване на греховния живот, след дълбока и самопрочистваща изповед. Ние пък го зовем индулгенция за грехове от криминалния преход срещу вярна служба на господаря на света.
Преди година Борисов разсмя избрана берлинска публика във фондация „Конрад Аденауер“, смаяна от лекцията му за укротената българска престъпност. След като натуралистично описа как багерът на Цецо Цветанов копае гробове на мафиоти, премиерът очерни критиците си с трудно преводимото „шменти капели“. Според тълковния речник това е „нещо глупаво, несериозно и безсмислено“. Или казано на уличен език – „ала-бала“.
Берлинското ала бала не ни излезе скъпо, ако не броим излагацията на премиера. Но военното ни ангажиране в либийското шменти капели може да е непосилно скъпо. След провала ни в Ирак и продължаващото военно затъване в Афаганистан, нова задгранична мисия на българската армия ще закопае не само престижа ни, но и постния като пица бюджет. За евентуални човешки жертви от либийския контингент не говоря. След като обрече пенсионерите на трайна мизерия и накара безработните да садят картофи, Борисов очевидно е прежалил и моряците на „Дръзки“.
Ще прозвучи дръзко, но трябва да се изрече: Този премиер е опасен за държавата и народа. Дошло е време за лустрационен закон, в който ще пише: „Членувалите в престъпни групировки (СИК, ВИС и др.) нямат право да заемат държавни длъжности и оглавяват политически партии“.
Тогава няма да се тревожа нито за България, нито за прехраната на о.з. премиера Борисов. В Банкя има достатъчно земеделска земя за садене на картофи.
