"Тъй като похитителят слуша радио "Фокус", ако ме чува, дал съм изрични указания – предаде ли се, да се спазват всички изисквания на закона. Един шамар няма кой да му удари". В този призив от премиера Бойко Борисов е събрана цялата квинтесенция на абсолютната безпомощност и неадекватност на държавния апарат за разрешаване на заложническата драма в центъра на Сливен.
Припомняме, че към 16.00 часа в сряда 27-годишният Стефан Петров от
новозагорското село Кортен нахлу въоръжен в офиса на "Инвестбанк" в областния град, рани 42 -годишен охранител от трезора и взе за заложници 7 от служителите във финансовата институция.
На изтерзания народ се предостави уникалната възможност да наблюдава със затаен дъх развоя на цялата драма, излъчвана директно по всички национални медии, да въздъхне облекчено към 10.20 часа в четвъртък, когато беше освободен и последният от похитените, и с възхищение да отбележи "поредната върхова победа на българската милиционерщина".
Това обаче, което не бе съобщено на зрителите е фактът, че правителството, начело с Бойко Борисов, в продължение на повече от 24 часа не може да обезвреди един непрофесионален авантюрист, превъртял заради кризата и бедността в страната.
Историята в Сливен, можеше и да звучи драматично, ако вместо да разиграва театрални етюди, МВР си беше свършило работата професионално. Защото в нормална страна, да не говорим за държави като Израел, чиито спецчасти са водещи в борбата срещу тероризма, подобна история вече щеше да е само лош спомен, а похитителят, вместо полицията да го захранва с цигари и безалкохолни, отдавна да беше задържан.
У нас ни поднесоха зле скалъпен пи-ар. Естествено, отново на гърба на данъкоплатците, които имаха възможност да наблюдават как със служебна охрана и бензин, пак за народна сметка, Борисов отново влезе в ролята на спасител и полетя с хеликоптер от София към мястото на събитието в Сливен, за да ръководи лично операцията по освобождаването на заложниците. И после пак с хеликоптер – в София.
Сякаш акцията си нямаше координационатор в лицето на главния секретар на МВР Калин Георгиев, на когото след визитата на премиера бе отредена роля на миманс, а на мястото не бяха съсредоточени абсолютно всички налични части на МВР, превърнати във фон, на се наложи и Борисов, вместо да изпълнява задачи от компетенцията си на министър - председател да заработва като главсек.
И докато той шества геройски под светлините на прожектора, разговаря по телефона с собственичката на банката Петя Славова, изслушва освободените заложници и близките им, кметът на Сливен Йордан Лечков пък го нямаше никакъв. Зрителите, а и жителите на Сливен, започнаха да се чудят има ли изобщо кмет този град, и защо той не е на мястото си, а се е покрил незнайно къде. Сякаш проблемът в банката, където общината държи авоарите си, а и живота на съгржаднаните му, са въпроси, които по никакъв начин не го засягат.
Цялата градска управа така и не сколаса да съдейства за разрешаване на един основен проблем, който би подпоможнал частите на МВР разчистване на района от тежките коли на полицията и пожарната, които не можаха да се доближат в максимална близост до местопроизшествието, заради многобройните автомоболи, паркирани в района.
Цялата история придоби комичен обрат, след като към 12,30 часа агенция „Фокус", която вече изпълнява функциите на станция на МВР, съобщи, че драмата със заложници в Сливен е завършила благополучно и похитителят най-после се е предал. Би Ти Ви дори излъчи кадри с излизането от офиса на цивилно лице, твърдейки че това най-вероятно е похитителят.
Новина, дотолкова възрадва редовите ченгета, които очевидно се информираха за събитията не от преките си ръководители, а от медиите, че полицаите даже свалиха заградителните кордони, с които бяха отцепили района. Циркът бе пълен, когато малко по-късно стана ясно, че освободеният от сградата мъж е психолог (в последствие награден с боен пистолет „Глок“).
Междувпрочем награди отнесоха и още няколко участници в операцията, преди тя да е приключила. До редакционното приключване на броя (165,30 часа в четвъртък, 24 март) развръзка нямаше.
