Докато тези дни България е подложена на бензинов рекет, безпрецедентен от времената на Жан Виденов насам, милионерът Валентин Златев, когото хората, виновни за петролните неволи на населението, избутват на преден план пред зрителите, получи поредния скъп подарък от премиера Бойко Борисов.
Този път армаганът е наистина безценен, защото идва в момент, когато над Златев се бяха сгъстили много черни облаци. От доста време президентът на фирма
“ЛУКойл България”, който иначе много обича да играе ролята на министър-председател в сянка и с това пряко се конкурира с американския посланик Джеймс Уорлик, е изпаднал в немилост пред руските си господари.
Нещата съвсем загрубяха в края на февруари, когато отлично осведомени източници от централата на “ЛУКойл” в Москва споделиха пред репортер на “Десант”, че дните на Златев като техен представител у нас са преброени. Очакваше се той да бъде отстранен тихо и без много шум до началото на лятото.
Трябваше да се случи чудо, за да може Златев да запази поне част от привилегиите, с които се ползваше като представител на “ЛУКойл”. И най-важната от тях – да продължи да се пъчи, че е единственият човек на руснаците у нас.
Ето, че чудото дойде.
За това помогна големият приятел на Златев – Бойко Борисов. Нещо повече - официалният министър-председател хем задоволи един стар мерак на руснаците, хем обеща да направи всичко по силите си да удовлетвори и друг един техен каприз.
Като им даде да разберат, че го прави само и единствено, защото Златев му е много скъп на сърцето другар. Или по-скоро, понеже Бойко му се явява кукла на конци.
Най-напред на 16 март, без да е обявяван какъвто и да е търг, и без да изпада в излишна публичност, по предложение на Борисов кабинетът взе решение да предостави на концесия на “ЛУКойл” за цели 35 години единственият ни петролен терминал “Росенец”.
Руснаците настояваха за това от много дълго време. Още от приватизацията на “Нефтохим”, при която получиха като подарък и по-голямата част от нефтеното пристанище. Това, което им липсваше, бе и онази част от порта, която конституцията брани като неприкосновена държавна собственост – кейовата стена на пристанището, която де факто е и най-важната част от него.
Макар и да нямаха юридически права над нея,
руснаците най-нахално я бяха узурпирали
като своя собственост, отказвайки достъп до кея на различни държавни органи. Служител на Агенция “Митници” се бе оплакал миналата година, че от “ЛУКойл” го държали няколко часа на входа на пристанището като престъпник и не му позволили да влезе вътре, за да извърши регулярна проверка.
Още няколко държавни институции имаха същия проблем през 2010 г. И макар за “ЛУКойл” да е практика арогантното поведение спрямо всякакви държавни органи у нас, все пак руснаците много държаха да получат кея и на хартия, за да могат да имат повече аргументи да не допускат външни лица свободно до него.
Другият Борисов подарък бе свързан с огромното желание на руската петролна компания да се освободи от задължението да влага биосъставки в горивата. То й бе вменено от директивата на ЕС за качеството на петролните продукти и отделяните от тях вредни емисии.
Според нея, дизелът трябва да съдържа 2% биоетанол, а от 2012 делът му следва да се увеличи на 6%. През март 2018 “ЛУКойл” ще трябва да влага 6% биогориво и във всички бензини, ако иска да запази производствените си мощности у нас.
Преди време “Десант” описа как всъщност “ЛУКойл”
не влага задължителните съставки
в нафтата, а мами потребителите, че им предлага биодизел, в който на практика няма и грам екологично гориво.
Тази незаконна заигравка обаче не може да продължава безконечно, защото България е част от ЕС и при една проверка от някой европейски орган руснаците рискуват да бъдат солено глобени за гяволъка си.
Затова “ЛУКойл” хем използва като предтекст деня, когато западните държави нанесоха първите удари срещу Либия, за да увеличи главоломно цените на произвежданите от нея горива, хем се възползва от породилия се спонтанен граждански протест срещу този рекет, за да притисне правителството да премахне изискването за биосъставките. Валентин Златев заяви съвсем директно, че единствено държавата можела да намали цените на горивата като смали акцизите или се откаже от изискването за биоетанола.
Тези, които го познават отблизо, знаят, че Златев изпитва неимоверен страх да се появява пред медии. Този път обаче изявлението си направи в пространно интервю за “24 часа”, което вярната му пиарка Диана Дамянова бе уредила чрез
протежето си - журналиста Самуил Огнянов,
когото от повече от десет години ползва, за да лъска имиджа на всички, които Дамянова актуално обслужва. Във времената на Иван Костов именно Огнянов бе човекът, който редовно интервюираше лидерите на приятелския кръг “Олимп”, пробутвани му от Дамянова, тъй като тя бе на хранилка едновременно при Златев и при тях.
Веднага след интервюто Борисов обясни, че няма как да намаля повече акциза, тъй като той е най-ниския сред държавите от ЕС, но побърза да обещае, че ще поиска от Брюксел специално компромисно разрешение за биосъставките.
Ако това се случи, Златев, който вече спаси кожата с концесията на нефтопристанището, може да си отдъхне съвсем, защото постът му у нас ще бъде бетониран. Но дори и да не се случи, което е най-вероятно при строгите правила на ЕС, самият факт, че коскоджамти лидер на държава е клекнал пред капризите на “ЛУКойл” и е готов да ги отстоява директно в Брюксел е достатъчен аргумент в полза на това Златев да се спаси.
Принципът на работа на “ЛУКойл” е такъв, че във всяка държава, където имат интереси, руснаците си назначават и по едно лице, облечено в бизнес-длъжност, което всъщност има мутренското задължение да притиска съответното правителство с всички възможни средства – от подаръци до рекет в най-чист вид.
При това методите на този рекет често не се отличават от
действията на секретните служби.
У нас това лице е Валентин Златев. Руснаците имаха късмет с него, защото Златев умело използваше всички възможности, за да притиска властта.
Костов бе опитомен с тайни акции от “Нефтохим”, които дълго време бяха под грижите на дясната му ръка Вилхелм Краус; опърничавият министър на царя Милен Велчев, който по едно време си позволи волността да обвинява “ЛУКойл”, че мами митническите ни власти с данните за внасяния петрол – с обещанието, че жълтата преса ще получи снимки, в които прави някои неприлични неща с други мъже.
Бойко Борисов – с милиони, които фирмата му “Ипон” получаваше по договор за охрана на петролните бази и тръбопроводите на “ЛУКойл” у нас.
Сега се появи нов дразнител в лицето на министър Трайчо Трайков, когото, поне до този момент, Златев не успява да усмири. Очевидно Трайков е отказал пари, а най-вероятно руснаците нямат за него и никакви снимки.
Това си личи по гневните, граничещи с животински вой, реакции на Златев по адрес на Трайков. Министърът, който досега минаваше за един от най-флегматичните представители на правителството, всъщност се оказа най-смелият сред колегите си.
След като тихо и без много хвалби успя да отнеме Пловдивския панаир от олигарха Георги Гергов (по прякор Свинаря), сега Трайков обвини “ЛУКойл” че
немотивирано увеличава цените
на горивата.
“Ако производствените цени в България са колкото в останалите европейски рафинерии, цената на дизела у нас би трябвало да е втората най-ниска. А на практика има 10 държави с по-ниска цена и две държави, които имат колкото нашата. Тоест има най-малко 12 държави, които си купуват от рафинериите по-евтин дизел… Ако производствените разходи на българската рафинерия са по-високи от средно европейските, това не е проблем на държавата, защото рафинерията не е държавна”, каза Трайков.
А по повод твърденията на Златев, че заради свитото потребление у на рафинерията на практика работи за минимална или почти нулева печалба, Трайков смело вметна, че "това би било признак за удивително неефективна операция в тази рафинерия. Аз съм сигурен, че за цената, за която беше продадена, с удоволствие държавата би си я купила обратно, ако чак толкова не се печели от този бизнес".
В отговор последва изключително
нагло и безпрецедентно прессъобщение,
написано от същата Диана Дамянова и подписано от "ЛУКойл България". В него се съдържаха арогантни нападки и обиди срещу Трайков, издаващи безпомощност, че всички останали обичайни методи за въздействие не са подействали при този министър.
Вътре се съдържаха изречения, каквито у нас не си е позволявал дори безпардонния посланик Уорлик и каквито досега Дамянова си е позволявала в толкова открит вид единствено спрямо журналиста Георги Коритаров, когото успя да изгони от Нова телевизия.
Като например "може ли министърът да смята" и "интересува ли се Министърът на икономиката от икономика". И докато медиите печатаха тази невъзпитана проява на една частна фирма, Дамянова разпрати от името на “ЛУКойл България” още един съскащ текст.
Този път срещу Иван Костов, който дори не ги беше нападнал пряко, а само бе изразил недоумение от оправданието на правителството, че войната в Либия е виновна за скочилите цени на бензина.
Изявлението му бе наречено от “ЛУКойл България” – “свободен полет на въображението". Което само подсказва две неща – че или Златев дотолкова си е повярвал, че е единствен и неповторим, или че покрай неволите си с руснаците здравата си е изпуснал нервите.
Какви всъщност са проблемите на Валентин Златев? След приватизацията на “Нефтохим” руснаците му имаха огромно доверие и прехвърлиха всичките дялове от рафинерията на фирма “ЛУКойл България”, чиито генерален директор е той.
За да контролира изкъсо
търговските процеси в “Нефтохим” Златев нареди цялата търговска дирекция на комбината да се премести в неговите офиси в София. Едновременно с това обаче Златев започна да навлиза в туристическия бизнес, строейки огромни хотели с пари, значително превишаващи доходите му.
И макар постройките той предвидливо да бе вписал на името на баща си, това нямаше как да не предизвика съмнения у руснаците. Които се въплътиха и в доказателства, след като те засякоха цяла схема за кражба на горива от “Нефтохим”, която е била прокарвана от близки на Златев лица.
На руснаците обаче им трябваха няколко години, за да наредят пъзела и да си докажат сами, че човекът, на когото са възложили да защитава интересите им у нас, ги мами и кради под носа им.
Като първа наказателна мярка те отнеха на “ЛУКойл България” всички правомощия, като я превърнаха в куха фирма без почти никаква собственост. Към днешна дата тя управлява само някои от бензиностанциите им у нас.
Следващата стъпка бе Златев да бъде нацяло отстранен. А при руснаците отстраняване понякога се разбира и като пълно изчезване от този свят. Затова Златев сега има защо да е нервен, но и да е доволен от действията на послушното си кученце Бойко Борисов.
