Наскоро получих писмо от един редовен читател на в-к „Десант” - Теньо Ангелов. Той е възрастен човек, около 77 години, и писмото му несъмнено е написано с „трепереща ръка”. Цели 16 страници. Ръката му е треперела не само от натежалите години, но и от нескриваното му възмущение както от циганските му съседи, така и от безхаберието и наглостта на родната полиция. Ангелов е женен за германка и живее постоянно в Дрезден, където се е пенсионирал. Той обаче е жител и на
близкото до Царево село Лозенец, в което прекарва летните дни от годината. Именно този летен сезон, вместо да му донесе спокойствие и наслада, го огорчава само с неприятности и ядове.
Неговият съсед от цигански произход Борко Василев си издига хотел в близост до къщата му. На няколко пъти Ангелов му помага със суми от порядъка на 5 000 лева, които той по-късно му връща, за да си довърши хотела. Отначало отношенията им са добри и приятелски до момента, когато Борко научава, че Ангелов е симпатизант на българските националисти. Оттогава нещата коренно се променят и преобръщат. Пред гаража на възрастния човек постоянно се паркират коли на гости на хотела и той е принуден да се моли на циганина да ги премества. Това вече продължава твърде дълго.
Един ден се оказва, че паркираната кола е на жена, която заминала по работа в София. Съседката Вили – иначе доскоро в отлични отношения с Ангелов, изведнъж „забравя”, че търсената жена е квартирантка у тях. Самоличността на издирваната собственичка на колата се установява от извикания полицай от районното управление на Царево. Само 20 минути след като той си тръгва, колата е преместена.
Оказва се, че цялата история е злонамерена „шега” от страна на Борко Василев. Може би за благодарност за всички заеми и помощи, които е получил от щедрия си съсед. Онова, което е смаяло потърпевшия в тази „шега” е фактът, че на циганина не е била наложена никаква глоба и санкция за нарушаване на обществения ред, независимо че е платежоспособен и притежава хотел.
Трагедията на Теньо Ангелов се задълбочава тогава, когато от Германия се завръща братът на съседката Вили – Мики с жена си Хелга, немска циганка. В този миг вероятно небесата над Лозенец са запели „Чае шукарие” и „Ода на радостта” едновременно!
След няколко дни в избата на Мики се появява влага и той, заедно с истеричната си жена, решават, че оттичането на водата идва от основите на съседа Ангелов. Хелга постоянно твърди, че темелите на къщата ще се разкашкат и сградата ще се срути.
Така и не проумява твърдението на възрастния човек, че от влагата и водата бетонът не се разваля, а още повече се втвърдява. Даже му прави знак, че е съвсем изкукал, като започва нервно да се чука с показалеца си по главата. Това е най-обидният жест, който може да втрещи всеки германец.
Отчаян, Теньо Ангелов само въздъхва: „Нашата работа стана циганска работа”. Тези негови думи още повече нажежават атмосферата и той им обещава на другия ден да повика майстор. Циганите предлагат мъжа на Вили – Мечо, хем да бъде свидетел, хем да работи заедно с майстора, за да изкара някой лев.
След постигането на този компромис, майсторът Велизар разкъртва с бормашина мрамора, мозайката и бетона в къщата на Ангелов и поставя новите пластмасови тръби за мръсния канал. След няколко дни Мики пак заявява, че избива влага в избата му. Ядосаният майстор съветва Ангелов да си изкара мръсния канал извън къщи и да го свърже с главния мръсен канал на ул. „Рибарска”, където живее със скандалните си съседи. Всичко това му коства 1100 лева.
Дотук нещата са доста показателни за циганската психология. Неслучайно народът ни е казал: „Ако видиш циганин на снимка, удари му шамар и няма да сбъркаш”. Това разбира се, не е израз на расизъм, в какъвто е обвинен клетия Теньо Ангелов от налудничавата Хелга, а плод на горчив вековен опит с циганското племе.
Лошото е друго – отношението на родната полиция към циганския терор и нейното смотано поведение. Защо Борко Василев не е глобен или наказан? Защо си вее байряка бабаитът Мики и неговият нагъл антураж? Ами защото у нас няма полицаи. Може и да срещаме по улиците закръглени дембели в униформи, но нима те са пазители на обществения ред? Защо тогава имаме такава престъпност?
Ето вижте как продължава одисеята на Теньо Ангелов и сами ще се убедите, че не говоря от пристрастие, а от болка. Защото има и кадърни, и свестни полицаи. Но колко са те? Капка в морето на безхаберието, разяло редиците на вътрешното ни министерство.
Потърпевшият от циганския терор Ангелов започва редовно да се оплаква на полицията в РПУ Царево не за друго, а защото тя не си върши съвестно работата, та се налага той да „досажда” на униформените „пазители” на реда. Но вместо да му помогнат, те му нареждат да пише писмена жалба до тях. „Такъв е редът!” – му отвръщат и затварят телефона.
Човекът не може да си изкара колата от гаража на улицата, а полицаите го карат да пише молба. Представяте ли си? Аз не мога. Като връх на всичко началникът на районната полиция в Лозенец Иван Михалев започва да се държи надменно и грубо с потърпевшия, и да се черпи в сладкарниците на селото с хотелиера Борко Василев, който го лъже като „дърт циганин”, че коли пред гаража на Ангелов се паркирали само нощем.
Полицаите съветват ищеца да моли гостите на хотела да си преместват колите и толкова. „Мила майко Българийо!” – възкликнал Ангелов и се сетил за старата приказка: „Бог високо, цар далеко”.
Теньо Ангелов с горчивина споделя на колко цигански семейства е помагал и как мрази ксенофобите. Виждаме обаче какво получава като награда за своите добрини. За мен обаче по-страшното е, че родната полиция не го пази, въпреки химните и хвалбите в нейна чест. Иначе полицейщината задушава страната ни. Да си припомним и стихотворението „Стражари” на Стоян Михайловски:
Стражарство – да ви кажа аз – що значи:
то е елмаз - и калпаво петаче...
Елмаз е то – ако си лице вещо,
сиреч специалист ако си в нещо.
Петаче калпаво е то – когато
си хапльо и говедо мустакато.
Изглежда днешните български полицаи са все „специалисти”, та затова сме на този хал, а хора като Теньо Ангелов ще чакат с нетърпение края на лятото, за да се върнат в чужбина.
