Бургазлията Борис Марков (вляво) успя да се качи на главата на връстника си Мартин Димитров
09 Април 2011, Събота
Ламтежът за бързо забогатяване компрометира т. нар. синя идея, която в началото на демократичния преход, а и през печално известната 1997 г., бе надежда за милиони българи. Въпросът е как в СДС не се научиха и защо и днес продължават да разчитат на компрометирани личности, които временно успяват да пълнят партийните каси, но в перспектива могат единствено да вкарат партията в гроба. Отговорът е в лидера.
Автор: Тихомир Смоленов
а разлика от кръвния враг БСП, при сините през годините винаги е имало относително силни водачи, които са успявали да контролират вътрешно-партийните процеси. За съжаление, днешният председател на СДС Мартин Димитров се оказва най-слабият досега, макар и избран, парадоксално, по най-демократичния начин – с гласовете на всички членове на партията.
Едва 31-годишен, през 2008 г. той пое лидерството от Пламен Юруков, за когото вече никой не иска дори и да си спомня. Юруков, както е известно, през 2009 г. с процедурни хватки се беше устремил да закрие напълно синята партия, но по неведоми пътища СДС все пак успя да оцелее.
Мартин Димитров, обаче, може да се окаже по-голяма грешка и от кафеения бос, който поне притежаваше политическо мислене и умееше да налага волята си. Юруков, макар че бе изхвърлен с шутове като предател, всъщност въведе революционния нов устав, на базата на който управлява днешното ръководство на сините и с който в СДС всъщност наистина имат основание да се гордеят.
Все пак партията - символ на демократичните промени, се оказа неподготвена за „най-демократичния партиен устав“ у нас и избра една от възможно най-лошите кандидатури – тази на Димитров – при това на два пъти – през 2008 и през 2009 г. Да не говорим, че вотовете преминаха при обичайните у нас скандали за фалшификации и машинации, което едва ли приляга на „партията на българската интелигенция“.
Мартин Димитров, освен че прелива от липсата на елементарна публична харизма, реши да се заобгради с най-големите маргинали и лузъри на сините, а именно тези в Бургас, които са световни шампиони по губене на всякакви видове избори и не успяха да победят бившите комунисти на вота за кмет дори и след апокалиптичната жанвиденова зима.
Днес бургаските братя Маркови съсипват партията и изсмукват и последните й жизнени сокове. Малкият Борис доскоро бе ковчежник на СДС, а сега се води председател на изборния щаб.
Големият Костадин пък повече от три години върлува в морския град като строителен заместник кмет и стана символ на корупцията в региона. Вместо обаче да бъде изритан с мощен седесарски шут, той преди месеци парадоксално бе повишен до областен лидер на партията.
В СДС така и не разбраха, че червените прийоми – да бранят издънките си като Матросов на амбразурата, няма как да им свърши работа. Защото, за разлика от БСП, сините вече могат да разчитат единствено на вота на интелигенцията, който е твърде чувствителен на тема далавери и корупция.
