Вчера в Парламента за едната бройка се разминахме с най-тоталитарния закон, с който съм се сблъсквал от времето на Закона за народната милиция.
Автор: Валентин Фъртунов
Говоря за промените в Наказателния кодекс относно проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса или етническа принадлежност. От „пионера” на българската демокрация – Синята коалиция, в Народното събрание бяха внесли и следните допълнения:
Учители, преподаватели, автори на материали по медиите, които отричат, омаловажават или оправдават извършено престъпление против мира, човечеството или геноцида, да се наказват с глоба от 10 до 15 хил. лв. Авторът на това предложение Лъчезар Тошев поиска с глоби от 2 до 10 хил. лева да се наказват и тези, които отричат и омаловажават масовите убийства на българското население по време на Априлското въстание, диктаторския характер на комунистическите и фашистките режими, както и тези, които отричат Холокоста.
Слава богу, мнозинството по някакви причини отхвърли този идеологемен тоталитаризъм и той не бе облечен във власт.
Казвам, слава богу, защото това е посегателство върху човешкото мислене, а значи и свобода. Основата на моето мислене е скепсиса – спра ли да се съмнявам, значи съм спрял да мисля; спра ли да мисля, аз ще спра да съществувам, както е казал великият французин. Холокостът сигурно го е имало, но аз може и да се съмнявам. А това означава, че бих искал да задавам въпроси, бих искал да се ползвам от свободата на словото, за да вникна в смисъла на нещата. Но не, големите „демократи” от Синята коалиция с вдъхновение определят аксиоми, върху които не може да се разсъждава – както не можеше да се разсъждава върху ръководната роля на партията! Това да ви напомня нещо?
