АЕЦ "Белене" е най-големият капан за всички български партии. Дали ще има или няма да има централа предстои да видим. Продажническата и компрометирана същност на политиците ни обаче вече лъсна.
Автор: Найден Хадживасилев
С най-голяма сила това важи за управляващата партия ГЕРБ. В нейното название се говори за европейско развитие, но Бойко Борисов и компания усилено обслужват руските интереси по казуса "Белене". Премиерът всъщност комбинира 2 в 1, тъй като работи и за стария си приятел Валентин Златев, който се оказа консултант на "Росатом" (схемата подробно бе обяснена в предния брой на ДЕСАНТ). Напоследък и отношенията на Борисов с президента Георги Първанов, който е отдавнашен руски лобист, чувствително се подобриха. Според един виц в тесен приятелски кръг Първанов е обяснявал, че АБВ всъщност означава "Аз, Бойко и Вальо". Във вицовете, особено в политическите, винаги е имало голяма доза истина. Някои са склонни да приемат икономическия министър Трайчо Трайков като герой, който отстоява българските интереси. Фактът, че той имаше кураж и смелост публично да влезе в пререкание с Борисов по темата донякъде заслужава уважение. В милиционерската партия ГЕРБ, в която всички треперят пред Генерал, подобно поведение от страна на един министър е изключително събитие. В кулоарите на парламента обаче упорито се говори, че Трайков защитава не толкова българските, колкото американските интереси. И дори на няколко пъти е бил привикван на спявка по темата в US посолството. САЩ са отдавнашни противници за „Белене”, а посланикът (или по-точно генерал-губернаторът) Джеймс Уорлик неведнъж се изказва негативно за новата централа. Поведението на "Синята коалиция" има същото обяснение. Сините също са против „Белене”, за да угодят на американците. Енергийното приятелство на Иван Костов със САЩ датира още от времето, когато беше премиер. Именно по негово време ТЕЦ-овете "Марица-изток" 1 и 3 бяха продадени на американски компании. Според договора те продават електроенергия на по-високи цени. Още тогава всички критици изтъкваха, че поемайки ангажимент с твърди цени за изкупуване на тока, правителството блокира либерализацията на енергийния пазар за години напред. А сините се оправдаваха, че предстои да влезем в НАТО и трябва да угодим на САЩ. Отдавна вече сме в НАТО, но очевидно според Костов трябва да продължаваме да угаждаме на САЩ. Най-неприятното е, че в момента американците се грижат за интересите на Турция, която винаги е била за тях далеч по-важен съюзник. Край Босфора също имат сериозни амбиции по отношение на ядрената енергетика и конкуренция с България за регионалния пазар не е в техен интерес. Позицията на БСП и президента Георги Първанов е не по-малко продажническа от тази на сините, само че навеждането е в източна посока. Още през януари 2008 г., когато на посещение у нас бе Владимир Путин, все още президент на Русия, Първанов подписа с него енергийни проекти за около 6.4 млрд. евро, в които влизаха АЕЦ "Белене", "Южен поток" и "Бургас-Александруполис". Първанов възторжено обяви това за "голям шлем". Позицията на червените за отстояване на руските интереси винаги е била последователна за последните 20 години. За тях въпроси като цена, екологични рискове и т.н. не са от съществено значение, щом става дума за служба на големия брат. Същинският дебат за бъдещето на АЕЦ "Белене" би трябвало да засяга няколко пункта. Първо - дали централата е достатъчно безопасна, дали районът, в който тя ще се строи, не е с твърде висока степен на сеизмичност. След трагедията в Япония този въпрос е по-актуален от всякога. Второ - каква е цената, която трябва да плати България за проекта, има ли къде да се продава тока от централата и т.н.. По стара българска традиция тези въпроси или не се поставят, или се пречупват през призмата на проруското или проамериканското лоби сред политиците ни. Всичко това е срамно и позорно. А най-лошото е, че българското общество дотолкова е свикнало на подобно поведение от политиците си, че вече дори не се впечатлява от него.
