Както мъдро рече вождът Цв.Цв. :”Ще избираме между мъж и жена за президент, може би и между трима”. Цитатът може и да е малко фриволен, но то и ГЕРБ така фриволно четат евангелието – пардон – законите...
Автор: Анна Петрова
Тъй значи – ще избираме между мъж и жена, и нещо трето – може би хермафродит. То сега е модерно да си флексисексуален (т.е., човек, който се опитва да привлече вниманието и на двата пола, но не иска да се определя като би, хетеро или хомосексуален, б.р) не само в оня смисъл.
Така или иначе, за избирателите президентският вот вече е опорочен, обалканчен, побългарен, партизиран и заради това – не-мажоритарен, почти предизвестен и лишен от възможност за избор. Предстоят избори за котка в чувал! Американците не биха ни разбрали, дори и посланик Уорлик да им го обясни в дует с Яна Маринова. Отвъд Океана президентът Обама вече обяви, че ще се кандидатира за втори мандат – тука чакаме последния момент, за да е по-удобно на партиите на статуквото. Като цяло е ясно, че ГЕРБ запазват шансовете си да спечелят президентските избори с какъвто и да е кандидат, дори и с магаре. Неотдавна някой се беше сетил, че навремето император Калигула е произвел коня си в сенатор, та и сега. Между другото, по линия на ГЕРБ, който и да стане президент, все ще е пребоядисан комунист. Защото и вождът Цв. Цв., и Цецка Цачева, та дори и поднебесният Б. Б. са бивши членове на Оная Партия. Двама от тези тримата обичат да повтарят, че бивши полицаи няма, та човек се чуди дали това не се отнася и до бившите членове на БКП. Не е съвсем ясно дали винаги вярната на Б. Б. Йорданка Фандъкова е плащала членски внос за БКП, но като се има предвид миналото й на учителка по руски – по-скоро е много вероятно, отколкото малко допустимо. Упоменатите четирима са най-вероятното „каре аса”, от което през юни, през юли или най-късно месец преди изборите ще изскочи кандидатът на ГЕРБ. Някои споменават и Плевнелиев, но то е по-скоро заради моментния му висок рейтинг, отколкото наистина. Но пък за човек като Б. Б. май е нормално да крие пето асо в ръкава си... Е, някои имат по пет коза, други търсят поне един. От семплия и пореден Априлски пленум на БСП стана ясно, че в партията няма ясен кандидат за президент. Това не се случва за първи път, но за сефте се казва, че генералната цел е ГЕРБ да загуби президентските избори, а не БСП да ги спечели. На този етап, поне според социологическите проучвания, единствено Меглена Кунева има шанс да се яви на балотаж с кандидата на ГЕРБ, ако изобщо се стигне до балотаж. Кунева е стара семейна приятелка на БСП/БКП, но пък откакто стана еврокомисар е по-скоро недолюбвана от голяма част от червения електорат. Това е следствие от така и неконсумирания докрай брак между червените бабички и червените мобифони – колизия, която някой ден Велислава Дърева ще обясни най-добре. Самата Кунева иска да бъде надпартиен кандидат. Много интересно щение, като се има предвид, че у нас над партиите е само мафията, но това е друга тема. Желанието на бившия еврокомисар е обяснимо заради факта, че НДСВ – тази гербоподобна в блясъка си някога партия – днес дори не е парламентарно представена, а словосъчетанието „тройна коалиция” е по-мръсна дума, отколкото „боклук” в устата на външния министър. Така или иначе Кунева се самообозначи като кандидат-президент и това е мъжка постъпка на фона на всички останали любители на последния момент. Покрай Кунева човек се сеща и за ДПС, независимо от нишана на Догановата партия, че ще издигне своя двойка. Самият Доган продължава да е най-мразеният български политик, въпреки конкуренцията на Иван Костов и Яне Янев. Този факт е несъмнен и гарантира, че никой от тази тройка валета няма дори и да се кандидатира за президент. Но ДПС продължава да върви с цял керван твърд електорат и това не е без значение при евентуален балотаж. Друг е въпросът, че при добра сделка Доган може да изтъргува тези гласове и в полза на ГЕРБ. „Синята коалиция” има същия проблем като БСП – няма изявен свой кандидат - но не мечтае толкова екзистенциално силно за загуба на ГЕРБ. Някои продължават да вярват в шансовете на Надежда Михайлова. Теоретично е възможно в чувала с кандидатите да има само котки – ехе – Фандъкова или Цачева, Кунева и Михайлова – а ако парадоксалността на БСП възтържествува – дори и Зорка Първанова. Уви, това наистина ще е избор на котка в чувал. Най-накрая оттам ще изскочи мацката на българското овчарско куче, сякаш за да докаже за пореден път, че няма вечни приятели или врагове, а само интереси. И то не вечни –защото сме в България – а конюнктурни, тяснопартийни и заради това – повече от временни. Но който и да стане президент – това ще е все едно да си купи фабрика на 9 септември 1944 г. Цитираме самия Б.Б., който не може да спре кризата и обедняването с никаква харизма. И заради това ще гледа от прозорците си многохилядни протестни демонстрации – все едно, дали ще обитава „Дондуков” 1 или 2.
