Щастливият Христов в компанията на Мартин Димитров (вляво) и на шефа на предизборния щаб на СДС Борис Марков
29 Април 2011, Петък
Да сте виждали Надежда Нейнски бясна? Струва си, само ако сте любител на екстремното и евентуално вече сте тренирали с Медуза Горгона.
Автор: Анна Петрова; Снимки: БГНЕС
Иначе няма смисъл да се гледа усмихнатата озъбеност на бившия дипломат №1, бивш лидер на СДС, бивша „Хубавото Наде“.
Денят е вторник, 26 април, точно по пладне. В културния дом на столичния квартал „Красно село“ 76 от членовете на Националния съвет /НС/ на СДС току-що са гласували тайно кой да бъде кандидатът на синята партия за президент.
Ден по-рано поне четирима сини сънуваха ликовете си върху плакати с много синьо – депутатите д-р Ваньо Шарков и Димо Гяуров, евродепутатът Надежда Нейнски и зам.-председателят на СДС Румен Христов. Гяуров се оттегли толкова тихо и потайно, колкото някога оглави разузнаването, а Ваньо Шарков си направи самоотвод.
Така на „килимчето“ останаха старите муцуни Надежда Нейнски и Румен Христов. Трудно е да се каже дали мачът помежду им е бил предрешен от младия, но вече обигран в апаратните игри лидер на СДС Мартин Димитров. Лесно, обаче можеше да се види гневът на Хубавото Наде след тези 45 бюлетини за Христов срещу едва 26 за нея.
Нейнски дори не остана за пресконференцията. Вероятно бързаше, за да разпространи вече подготвеното „кърваво писмо“, в което обвинява Мартин Димитров в подмяна на принципите с договорки, както и в заиграване с ДПС и ГЕРБ. В случая отсвирената Надежда е права в много неща, включително и в твърдението си, че от ходене на кафе и кайсии в Банкя няма полза за СДС.
Дългата ръка на ДПС
Ние знаем коя е Надежда Нейнски, не знаем кой е Румен Христов и сега тепърва всички ще задават въпросите за това кой е той, прогнозира на следващия ден политологът Димитър Аврамов. Той припомни, че Надежда Нейнски е бивш външен министър “с ореол на успешен политик в единственото в последните 10 години правителство на СДС”.
Всъщност, едно от безспорните предимства на Нейнски пред Христов е, че тя е многократно по-популярна както у нас, така и в чужбина. Мнозина анализатори виждат дългата ръка на ДПС в избора на Румен Христов за кандидат-президент от СДС.
Земеделският „сив кардинал“ е в политиката от самото начало на прехода, а за близостта му с някои от най-лакомите сини лапачи, преминали в хранилката на ДПС, може да се напише дори повече, отколкото за 20-годишните му амбиции за явна и задкулисна власт в СДС.
Христов е много близък с бившия главен секретар на сините Пламен Радонов, който от своя страна е част от кръга около Христо Бисеров и Йордан Цонев.
На практика може да се окаже, че ДПС имат свои еничари дори във формации, които официално са против партията на Доган. Не за първи път ДПС се заиграва както с управляващите, така и с някои опозиционни сили единствено в името на келепира.
Добре материализирана биография
Всъщност, стремежът за материализиране на присъствието в и около властта не е чужд и на Румен Христов, който има дълго присъствие на тази софра като зам.-министър на земеделието, на два пъти аграрен министър в служебните правителства на Ренета Инджова и Стефан Софиянски, съветник на президента Желев и главен секретар на президента Стоянов.
Като прибавим и неуспешните му опити да оглави СДС – включително в двубой с Мартин Димитров – става очевидно, че сините вадят на тезгяха класически апаратчик, вече достигнал предела на амортизацията си в политиката.
В тази връзка политологът Александър Маринов коментира, че „старите фигури са повече или по-малко изчерпани и дори да не са изчерпани политически, носят много големи негативи, повече негативи, отколкото позитиви“.
Ето и едно мнение за синия кандидат-президент от форума на популярна синя медия:
„Румен Христов е престъпник наистина. Като министър при Софиянски той приватизира БЕЗ ТЪРГ (подари) 26 от 28-те окръжни зърнобази на ТИМ. Другите две си сложи в джоба, като ги подари на съдружника си във фирмата, от която той формално излезе няколко седмици преди това, за да стане министър.
Тогава нямаше никакво съмнение, че сделката е абсолютно незаконна, поради което по-късно Филчев му образува следствие за длъжностно престъпление. Христов изкара пачка, а и Петър Стоянов, който пък по това време вече го ползваше за „касичка“, оказа натиск на прокуратурата и на Румен му се размина. Сниши се, изчезна и ето отново на бял кон“.
Проваленият шанс на десницата
ДСБ и лично Командира Костов не останаха никак доволни от тази номинация и го скриха така, че да стане ясно и на слепите. Иван Костов и Мартин Димитров разговаряха по-малко от час ден след номинирането на Христов. След това лидерът на ДСБ категорично отказа да коментира кандидата на СДС и също така категорично обяви, че неговата партия има свои кандидатура както за президент, така и за кмет на София.
Костов не потвърди, но и не отрече, че неговият кандидат за „Дондуков“ 2 е евродепутатът Светослав Малинов. Командира видимо се бе подразнил от декларираната от Румен Христов готовност да се яви на вътрешни избори с него и буквално изсъска:“Нямам его, което да е по-голямо от мен самия“. Това – в отговор на въпрос как би постъпил, ако бъде номиниран от партията си.
Ако има нещо, в което анализаторите да са единодушни, то е, че с номинирането на Румен Христов СДС за пореден път пропилява шанса за обединяване на десницата и връщането й във властта.
Твърденията на Мартин Димитров, че Христов е най-силната кандидатура за президент, издигната досега, са или протоколна учтивост, или израз на политическо късогледство, или прах в очите на симпатизантите. Подобни думи се говореха и за Неделчо Беронов, който претърпя пълно фиаско
Лидерът на СДС допусна още една грешка – да критикува остро Меглена Кунева и дори да й се подиграе, че ако стане президент ще закрие и последните два реактора на „Козлодуй“.
Така вместо да се върви към широка дясноцентристка коалиция с реални шансове най-малкото за балотаж, отново се търси предизвестена загуба, горчивината от която би могла да бъде смекчена с евентуална подкрепа за кандидата на ГЕРБ при евентуален балотаж с участието на Кунева.
От първо лице
Българската десница продължава да е разпокъсана, хаотично разхвърляна в политическото пространство, инатливо смаляваща и препълнена със стари муцуни.
С такива политици ново дясно не става и това е ясно за всички, освен за няколкото файтона „основатели на СДС“, както и за нестройния хор техни статисти – все хора с манталитета на риби-прилепала, много от които отидоха да прислужват и пригласят на ГЕРБ.
Твърди се, че в момента се мъти нов десен политически проект. Някои го свързват със Софиянски, други мълчат така многозначително, сякаш знаят от първа ръка, че и това политическо инженерство се прави от чираци в ДАНС.
Неопровержимата констатация е, че България има нужда от силна десница. Моментната диагноза е, че такава няма. Верният шаблон гласи, че със стари мажоретки нов балет не става.
