Галя Асенова: Цял живот бях безпартийна, сега открих своето място
13 Май 2011, Петък
Когато през 1993 г. ме уволниха от Народния театър „Иван Вазов“ като политически непригодна, изживях голям житейски и творчески стрес.
Аз никога не съм членувала в политическа партия. В следващите години никъде не видях себе си в нито една от нароилите се партии – с двойни стандарти, с фалшиви фрази... И отново си останах безпартийна.
Но сега някакво усещане за опасността от загубата на моята България – тази България, която аз нося в сърцето си и без която не мога, ми даде ясно да разбера, че не може да сме безучастни към проблемите на нашата държава и обществото, което боледува...
У мен някакси е генетично заложено родолюбието и патриотизмът е родова черта на предците ми. Ние губим България, начело на която
стоят ниско интелигентни, корумпирали се, самозабравили се, изолирани от народа си, цинично забогатели хора. Споделям личния си живот с истински генерал-лейтенант, командвал 8-хилядна армия в Македонския ни край и когато седнем вечер вкъщи ние двамата неизбежно дискутираме случилото се през деня.
Националният фронт за спасение на България е потребност в моите зрели години. Защото когато дойдох в телевизия СКАТ, ми се каза, че не трябва да политизирам предаването си. Сега се оказа, че винаги съм носила в себе си убежденията, заложени от Инициативния комитет.
А щом това са моите убеждения, значи мястото ми е тук, в тази партия. И това е последното, което правя – последното, но най-силно в живота ми като политическа позиция. Това е последната ми творческа работа.
