Преди 4 години БСП въведе уседналост от 10 месеца за местните избори, но сега настоява тя да не е повече от 6
16 Май 2011, Понеделник
В годините на прехода Конституционният съд (КС) често се е превръщал в най-ретроградната институция, която със своите решения е спъвала общественото развитие.
Автор: Найден Хадживасилев
Последното му решение, свързано с Изборния кодекс, е поредното доказателство за тази тенденция в поведението на магистратите.
КС отхвърли основните промени в Изборния кодекс, приет от парламента. Сред тях е изискването избирателите да са живели най-малко 12 месеца на територията на една община, за да участват в местни избори.
Вярно е, че според европейските стандарти уседналостта трябва да е не повече от 6 месеца. Този срок обаче е препоръчителен и има примери за държави, в които той не се спазва.
Дори в България на последните местни избори изискването за уседналост беше 10 месеца и бе прието по инициатива на БСП, чиито представители сега настояват да е не повече от 6.
Лицемерните врътки на социалистите не са новина. Не е новина и това, че изборният туризъм е един от най-големите проблеми в българския политически живот и вземането на крути мерки срещу него е напълно основателно. Очевидно не така обаче мислят съдиите.
Особено ретроградно е решението на съда да отмени въвеждането на експериментално електронно гласуване.
Мотивът е, че при него няма достатъчно гаранции за тайната на вота. В това твърдение има основание. Но от друга страна даването на възможност за гласуване по интернет от собствения компютър на съответния избирател със сигурност ще повиши избирателната активност.
А високата активност е най-сигурното средство за борба срещу изборните манипулации, тъй като техният ефект намалява при по-голям брой гласували.
Сигурно е, че сред хората, които са склонни да продадат гласа си, онези, които имат достъп до компютър и знаят как се работи с него, са малцинство.
Сред отменените текстове са и тези, които предвиждаха намаляване на броя на общинските съветници.
КС оспорва и безлихвения депозит от 10 000 лв., който се внася по сметка в БНБ от политически партии за участие в трите вида избори - за президент, за народни представители и за членове на ЕП, както и изискването партията да е получила 2% от действителните гласове на национално ниво, за да й бъдат върнати внесените пари.
Депозитът вече доказа своята роля в намаляването на броя на политически партии, които се явяват на избори. Очевидно, че тази политическа вакханалия, която съпътстваше до скоро всеки вот, обаче се харесва на съдиите.
Не за пръв път КС стопира положителни тенденции в общественото развитие. Легендарен статут придоби неговото решение от април 2003 г., което на практика направи невъзможна истинска съдебна реформа в България.
Тогава съдиите постановиха, че само Велико народно събрание може да променя структурата, да дава или отнема права на съдебната власт, защото така се засяга формата на държавно управление. И промените в Конституцията, касаещи съдебната реформа, бяха незначителни.
Нямаше как да бъдат реализирани идеите прокуратурата и следствието да отидат към изпълнителната власт или главния прокурор да се подчини на парламента. Със същото решение съдиите забраниха на обикновено народно събрание да намали броя на депутатите - нещо, което отдавна се иска от обществото.
Има решения на КС, които през последните години по един или друг начин преобръщаха политическия, икономическия и обществения живот в страната. Навремето Георги Пирински и Симеон Сакскобургготски бяха отрязани от президентските избори, а ДПС не беше забранено през 1991 г., въпреки че е откровено етническа партия.
Именно конституционните съдии забраниха обявяването на имената на картотекираните сътрудници на бившата ДС и отмениха лустрационните текстове в устройствения закон на банковата система.
Можем само да гадаем дали съдбата на България нямаше да е по-различна, ако всичко това не се беше случило. Със сигурност обаче конституционният съд е най-големия крепител на статуквото, създадено от криминалния преход у нас.
