Резултатите на настоящата опозиция на местния вот със сигурност ще трябва да се гледат под микроскоп, което дава незаслужен бонус на управляващите от ГЕРБ
26 Май 2011, Четвъртък
Всички управления през последните 20 и повече години, които изкараха цял мандат, се представиха не особено добре на местните избори, които обикновено са на втората година.
Автор: Найден Хадживасилев
В тези случаи местният вот винаги е бил приеман като междинна контрола за проверка на обществените настроения. Тази година проверката ще е още по-сериозна, тъй като освен местен ще има и президентски вот.
Управляващата партия ГЕРБ по нищо не се различава от своите предшественици за властта. За две години герберите успяха да загубят много от доверието, което имаха през лятото на 2009 г. Престоят им на държавното кормило доведе до многобройни скандали, съмнения за корупция, злоупотреба с власт и т.н. Нищо ново под слънцето.
Хората на Бойко Борисов, както всички свои предшественици във властта, се постараха да се омаскарят в рамките на половин мандат. И всички предпоставки да не се представят добре на предстоящите местни и президентски избори като че ли са налице.
Да, ама не, както казваше един известен журналист! Защото винаги досега на местните вотове, които се провеждаха на втората година от мандата, освен управление с падащ рейтинг имаше и силна опозиция, с ресурс да спечели повече от половината общини.
Такава парламентарно представена в момента определено липсва. През 1999 г. БСП взе 114 общини, а управляващото СДС - 95. От областните центрове социалистите спечелиха кметски места в 14, а сините в 11 града. През 2003 г. управляващото НДСВ спечели едва 2 областни града.
Силните все още БСП и СДС взеха съответно 10 и 9 кметски места в тях. В София пък спечели Стефан Софиянски, който вече се беше отделил със ССД, но все още минаваше за син кадър. През 2007 г. ГЕРБ, който тогава бе в опозиция, взе 10 областни града, а алиансът на СДС и ДСБ спечели в 4 срещу 10 за БСП.
В момента състоянието на основната опозиционна партия БСП е такова, че дори най-големите оптимисти не вярват, че тя ще спечели повече от половината общини, да не говорим за областни центрове.
Резултатите от парламентарните избори през 2009 г. бяха катастрофални за социалистите. Положението от тогава насетне не се е променило особено. Всички социолози, независимо на коя партии са близки, отчитат, че сривът на доверието в ГЕРБ не прелива доверие към БСП.
Това, естествено, няма как да се случи, след като тази партия продължава да се управлява от все същите стари и отдавна изхабени муцуни. Освен това лявото пространство продължава да е раздробено и нищо чудно да се спази традицията да има по две и дори три соцкандидатури на много места.
Лесно може да се прогнозира, че всички парламентарно представени партии извън ГЕРБ едва ли ще съберат повече от 10 областни града. Нещо, което на местните вотове досега е успявала да направи само най-голямата опозиционна партия.
Така голяма част от регионите на практика ще останат или за ГЕРБ, или за местни бизнес формации. Всъщност, ако се вярва на кулоарните слухове в НС, тези два субекта вече са в симбиоза. И местният бизнес диктува на местните организации на ГЕРБ кой да е кандидатът за кмет, като всичко това става с благословията на централното ръководство.
На президентските избори пък ситуацията е още по-благоприятна за ГЕРБ. Дългото пребиваване на Георги Първанов на "Дондуков" 2 и всички скандали, които го съпътстваха, особено през втория му мандат, със сигурност ще доведат до протестен вот срещу кандидата на БСП, независимо кой е той.
Това отново облагодетелства ГЕРБ, тъй като техният кандидат най-вероятно ще е по-силен от Светослав Малинов, Румен Христов, Волен Сидеров и т.н. Хилавата и отдавна компрометирана опозиция е добре дошла за ГЕРБ, но не и за българското общество, което отдавна загуби доверие в Борисов и компания.
