Докато парламентарната шефка Цецка Цачева омиташе със завиден апетит чиниите, министър Трайков не тури и троха в устата си
27 Май 2011, Петък
Да ти дойде парламентарният шеф на крака в Кърджали си е цяло чудо. И то взе, че се случи преди дни.
Автор: Златина Стоянова
Фестът на баниците в родопския град прозвуча като пир по време на криза. Най-активни участници в него бяха старците. Те атакуваха мощно сергиите и шатрите, под които се носеше ароматът на близо 200 тави с вкусотии – безплатно, за народа!
И като стана дума за парламентарния шеф – Цецка Цачева се оказа патрон на тестения фест. В това си качество тя обиколи всички сергии, отдаде подобаващо внимание на всяко произведение, опита, яде, говори... Придружаваше я безмълвният министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, който обаче не тури залък в устата си.
А междувременно пенсионерският щурм за заветното парче от баницата продължаваше. Оптимистичните послания на Цачева не достигнаха до белокосите щурмоваци. „Вече е по-вкусна баницата, постната пица беше за миналата година”, огласи ведро политическата дама с пълна уста.
Така многозначително тя отговори на въпроса какво съдържа кризисната баница, след като лично откри първия фестивал на традиционната вкусотия в града. Та тъй като вече сме били изплували от кризата, било ред на масата на българите да има зелник, баница с коприва, лучник и други сладости.
Повече от час гостите обикаляха по шатрите и се дивиха на засуканите многолистни вкусотии в тавите. Наред с традиционната тракийска баница, родопския клин и популярната къпана баница, участничките в конкурса представиха уникално разнообразие от баници с месо, зеленчуци и плодове, с ориз, локум, карамел, халва и дори с печени тиквени семки.
Градът, който беше изпълнил градината, се тълпеше около деликатеси с екзотични наименования като бурана, лушичник, ямурталък, чиятатлъсъ и дюрме. Бюрото за имигрантите в Кърджали пък се включи с вкусотии от руската, турската и арменската кухни. В специалния павилион „Кухнята на баба” публиката наблюдаваше на живо как се приготвя традиционна тракийска баница.
Да направиш празник и да нахраниш гладния си е грижа за човека. И за властта. Нали утре на изборите хората с умиление ще си спомнят как веднъж покрай Цачева и те са докопали парче от държавната, пардон – мазната баница. Но с горчивина ще им присяда спомена как са се опитали да стигнат до парламентарната шефка, за да й кажат, че коремът иска сладки хапки всеки ден, а мизерната им пенсия не стига за нищо.
И как тя не ги е чула. Как са повярвали преди две години на новите властелини от ГЕРБ и как сега се чувстват измамени от тях. И колко безпощадно им е ясно какво искат в Кърджали политиците.
Градът винаги е бил полева кухня за експериментите на властта и на онези, които искат да захапят парчето от безкрайната й баница. В соцоптимизма на парламентарната шефка искреше меракът на ГЕРБ да отхапе по-тлъсто парче от доверието на местните. То обаче не се купува само с баница-фест.
Докато Цачева и свитата й си почиваха с млин и айран и брояха хората наоколо като свой потенциален електорат, на метри от тях, в залата на театъра се разиграваше драма. Там една бунтарска част от ДПС си търсеше своето. За Догановата партия в Кърджалийско обаче баницата е неделима величина, както би казал живият й паметник – Сокола.
Седемте общини в региона са под монопола на етническото движение, станало синоним на корупцията. Правата и свободите си остават празна химера за гласуващите под строй. Но от тях много често зависи кой какво парче от баницата ще грабне, макар че до самия електорат никога не достига и троха.
Фестивалът на баниците е традиционен в този български район много преди сега областният управител от ГЕРБ Иванка Таушанова да го измисли. Той се повтаря през 2 и през 4 години преди всеки вот. Изхранването с кебапчета, както и раздаването на олио и брашно датира от зората на българската демокрация. Но то винаги е еднократно. И после пак настъпва същият глад.
За изборите
Запитана как ще се гласува в Кърджалийско – район, известен с т. нар. „двойни граждани”, Цецка Цачева подчерта, че ще има принцип на уседналост, но той няма да бъде със срок повече от 6 месеца. Тя посочи, че НС на първо четене е гласувало срок от 10 месеца.
Но срокът не може да бъде повече от половин година заради препоръките на Венецианската комисия и другите европейски партньори на България. „Принципът на уседналост е връзката, която всеки гражданин има с местната власт“ – заяви парламентарната шефка и изрази убеждение, че само с правила, без да има воля да се преустанови тази негативна практика, която е чисто български патент, няма как да се спре изборният туризъм.
