Докато вътрешният ни министър каканиже в рими как „родната милиция ни пази“, подчинените му свеждат изпълнението на служебните си задължения до... праволинейно равномерно клатене на краката.
Автор: Фани Христозова
Пример за абсолютно безхаберие дадоха служители от Първо управление на МВР - Добрич. Пазителите на закона, чиито заплати излизат от изтънелия джоб на данъкоплатците, буквално се подиграха с един пенсионер, който по нещастно стечение на обстоятелствата два пъти е сполетян от лош късмет. Най-напред той е обран от крадци, а след това имал неблагоразумието да се обърне към полицията и да повярва, че тя ще му помогне.
Историята на 66-годишния Колю Стоянов от добруджанския областен център за близките му срещи с МВР можеше да звучи като комедия, ако не беше толкова абсурдна. В полицията не само забравили за неговия случай, но и когато се разбрало кои са обирджиите, започнали разследване срещу... неизвестен извършител. Накрая наказателното производство било спряно, понеже... заподозрените отрекли да са замесени. И в МВР повярвали на думите, без да си направят труда да правят разследване.
„Знам, че моят случай е капка в морето от беззаконие, но трябва ли да търпим нежеланието на държавните служби да ни защитават", пита риторично в писмото си до вестник "Десант" Колю Стоянов.
При обира в къщата му в кв. „Рилци“ в нощта на 8 срещу 9 юли 2010 година са откраднати въздушен пистолет, електрожени, дрелки... Като съвестен гражданин, той веднага сигнализирал в полицията и пуснал жалба в добричкото Първо РПУ. На 12 юли идват двама оперативни работници, за да направят оглед на местопрестъплението. Скоро след това той е извикан в управлението, за да разпознае вещите. Тогава разбира, че извършителите вече са известни и полицаите ги назовали пред него поименно. Те му обяснили, че скоро ще бъде призован като свидетел.
Седем месеца по-късно, след като никой не го потърсил, пенсионерът решил да провери какво става. Изненадата била пълна – оказало се, че дознателят, който разследвал случая му, се преместил в Дирекцията и вече никой не работел по този въпрос. За да замажат гафа, от Първо управление скоростно назначили нов разследващ, който още на следващия ден върнал откраднатите вещи на собственика им.
Месец по-късно обаче Стоянов бил известен с прокурорско постановление, че досъдебното производство е спряно. Думите на прокурорката „Така съм преценила-така съм постъпила“ слагат (не)логичен финал на полицейско-съдебната сага.
