8 юни 2011 г. Президентът Георги Първанов и вицепремиерът Симеон Дянков си стискат ръцете по време на срещата по повод предложения от правителството Пакт за финансова стабилност Снимка: сайта на Президенството
14 Юни 2011, Вторник
Засега все още е много вероятно в седмиците до края на тази парламентарна сесия управляващите от ГЕРБ да направят чудеса от храброст,
Автор: Анна Петрова
само и само да променят Конституцията и предизборно да демонстрират мускули. Но няма да им е лесно и дори малки камъчета могат да обърнат колата им. Буквално ден преди отпечатването на „Десант” уплаха демонстрира не кой да е, а самият финансов гуру, главният кадровик на властта, инициаторът за петата поправка на конституцията.
Познахте – става дума за Симеон Дянков, който в сряда се срещна с президента – забележете: по свое желание. Последната среща на Дянков с Първанов доведе до нечуван конфуз за финансиста, замазан с неуспешен опит за импийчмънт срещу държавния глава.
В сряда по пладне, след едночасовия си разговор с Първанов, Симеон Дянков допусна възможността Пактът за финансова стабилност да влезе за разглеждане в парламента след провеждането на изборите, за да не стане разменна монета в предизборната кампания.
В случая ключовата дума е „разменна монета”, но за това по-нататък…
Предисторията
На 26 май в деловодството на Народното събрание бе внесен законопроект за допълнение и изменение на Конституцията, скрепен с подписите на над 130 депутати. Официални вносители бяха вездесъщата Цецка Цачева и блестящият от месеци с отсъствието си от парламента лидер на РЗС Яне Янев.
Всъщност вече 6 месеца Янев и отломките от разпадналата му се парламентарна група са яростни критици на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов, но в случая се водели от принципното си разбиране, че тази поправка е полезна за Отечеството…нищо, че са против ремонта на парче на Конституцията и настояват за свикването на Велико Народно събрание, което да изработи изцяло нов основен закон.
Но да се върнем на поправките, внесени от Цачева и Янев. Става дума за така наречения Пакт за финансова стабилност, измъдрен от финансовия министър Симеон Дянков и предвиждащ с промяна в Конституцията да се постанови, че преките данъци могат да се променят само с квалифицирано мнозинство от 2/3 от депутатите, а бюджетният дефицит не може да надхвърля 2 на сто от БВП на годишна база. Всъщност второто е задължение на България като член на ЕС, а първото по-скоро изважда очи, отколкото да изписва вежди, но затова по-нататък.
Как се променя конституция?
Това е подробно разписано в глава ІХ от основния закон. Според чл. 154, ал. 2 „Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му“. В конкретния случай първият срок изтича на 26 юни, а вторият съвпада с лятната ваканция на парламента.
В чл. 155 се посочва, че „Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни”.
В ал. 2 на същия член се уточнява, че „ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители“.
Председателката на парламента Цецка Цачева неотдавна заяви, че всички парламентарни групи с изключение на „Коалиция за България” подкрепят Пакта за финансова стабилност. Това не е съвсем така, защото половината от „Синята коалиция” – в лицето на ДСБ – е категорично против.
В аргументите им има много логика: след като България се лиши от собствена монетарна политика, влизайки във валутен борд, защо сегашното и следващите правителства трябва да се лишат и от фискална самостоятелност. От СДС заявиха, че ще подкрепят промените, включително и защото Мартин Димитров се смята за баща на идеята за фискален борд в България.
Но… има основания да се смята, че този анонс по-скоро е база за предстоящи пазарлъци между СДС и ГЕРБ, което съвсем ще обезкръви „Синята коалиция”, а после сините няма да получат исканото и ще гласуват „въздържал се”.
Депутати от ДПС първоначално потвърдиха, че групата им вероятно ще подкрепи Пакта за финансова стабилност, но през тази седмица станаха съинициатори на вотовете на недоверие, готвени от „Коалиция за България”.
Лютви Местан доста витиевато, но и достатъчно категорично заяви, че преди избори не е време за ремонт на Конституцията, за да не повлияе моментът на резултата, а резултатът – на избирателите. За да е ясно: ДПС каза, че няма да подкрепи промяна в Конституцията преди изборите наесен. Толкоз!
Така стигаме до теоретичния сбор от 117 депутати от ГЕРБ минус 35 от ДПС (които май ще подкрепят Пакта на Дянков, но след изборите), плюс-минус 17 от „Атака” (ех, какво падение – „Атака” се прави на балансьор и опозиция едновременно), плюс 17 независими (но като че ли винаги верни на ГЕРБ?) или общо 151 плюс-минус 17-те от „Атака”.
Видимо не стигат за ремонт на Конституцията „на екс” – не се получават така нужните 180 гласа. Дори 160 не се събират със сигурност, което обяснява волеизлиянието на Дянков нещата да се отложат за след изборите.
Жалко за ефекта от демонстрацията на мускули
За оредяващия електорат на ГЕРБ трудно можеше да се измисли по-вдъхновяващ допинг от демонстрацията на способност да се събере внушително парламентарно мнозинство. Временната победа е за тъмносини и червени, които напоследък в хор декларираха, че ако някой си прави сметка да ползва подобни промени и да афишира конституционно мнозинство с оглед на предстоящите избори – си е направил грешната сметка.
В този керван се присламчи и парализираната от скандали „Атака”. Сега дори и да не минат готвените от „Коалиция да България” и ДПС (поне) два вота на недоверие към правителството, избирателите на ГЕРБ ще бъдат силно разколебани. Всъщност – направо ще бъдат парализирани, ако бащицата Борисов вземе, та удържи на думата си и наистина не се кандидатира за президент.
В крайна сметка такъв развой на събитията може да има мобилизиращ ефект върху твърдите електорати на БСП и ДСБ – нещо като желание да се отмъсти за позорното поражение на миналите избори. Но основният извод е друг – ДПС продължава да се чувства незаменим играч в подобни политически пазарлъци и дори покачва акциите си, най-вече с оглед на предстоящите президентски избори.
Сега те покачват акциите си по познатия начин, за да могат да изиграят позната роля на политически брокери – първо в президентските и местните избори, а после и при промяната на Конституцията. Да не забравяме и нещо друго – каквото и да се случи, в късната есен Първанов вече няма де е президент и неговото категорично несъгласие Пактът на Дянков да залегне в конституцията ще е просто спомен от есента на един знатен ловец.
Още в сряда Дянков започна нов тур от консултации с парламентарно представените партии. Но той не става за парламентьор, дори когато това което върши, може да се нарече „битката на Дянков”. Защото става дума за война, залогът в която е едноличното управление на Борисов. Залозите продължават!
