Ако все още храните някакви илюзии по темата, спрете. Никой никога нищо важно няма да научи.
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Оправдания много – външната политика, вътрешната политика, националната сигурност, етническият мир, коалиционно споразумение, „новият поглед върху нещата”...
Все причини, които щом не разбирате, сте комунист, фашист, реакционер и бастун. Истината няма никакво значение, стига сте питали, гледайте поредното малоумно „риалити-шоу”, в което представителна извадка на съвременното българско общество лежи от бут на бут, пърди и се оригва, докато разсъждава връз такива важни казуси като коя чалгарка за последно си е сложила силикон и къде.
Не се стряскайте, няма нужда и да се натъжавате, просто традицията продължава. Както от векове насам наши владетели от чужд произход са били запомнени като „български”, народът е коленичил и продължава да е в тази поза пред два успешни опита да бъде прокарана чужда имперска политика, наречени „двойни освободители”, а след това една голяма част от свестните, работливи и интелигентни българи са били избити, което се знае като „съд за враговете на народа”. Мога да продължа да изброявам до последната страница на вестника, но ви предлагам сами, с молив и лист да си отбележите въпросите, на които никой никога няма да ви отговори.
Вие вярвате ли, че някога ще се разплете напълно случаят с убийството на сестрите Белнейски? Кървава ужасна драма, в която дори първоначалните показания на майката бяха меко казано странни. И дали е вярна една теза, която много удобно се появи и угасна веднага: че има замесен местен политик, чието име по никакъв начин не трябва дори и косвено да се свързва с убийството?
Нали знаете, че никога у нас няма да отворят досиетата. Както стана в Полша. В Чехия. В Унгария. Както стана в почти всички бивши комунистически страни в Европа. У нас все още по въпроса работи някаква комисия, с един тъжен човек за шеф, който съвсем навреме размахва някаква папка с гръмовното изявление, че еди-кой-си е бил агент.
У нас никога няма тези книги да бъдат разсекретени. За да може при удобен случай, когато някой журналист, като Иво Инджев, например, който изговори сурова истина, веднага да бъде шамаросан с досие. Дори излязоха мерзки данни, че и икона на журналистиката като Димитри Иванов също е бил доносник...
Защо никой не разрушава незаконните вили?
Тези, за които има данни, че няма как да бъдат вдигнати с едната заплата. Тези дворци и палати посред язовирите, в Рибарското селище в Бургас и на десетки и стотици други места. Та ги предупреждаваха, та проверки им спрятаха, та хеликоптер ги облита...
Да сте чули, въпреки категоричните констатации, някоя от тези къщи да е бутната? Всякакви контроли, РДНСК-та и НАП-ове недвусмислено заявиха: „Незаконни”. Защо обаче багерът не ги е полазил? Защото сред тях има вили на политици, на полицейски началници и на други, които са давали яки рушвети на този и онзи ли? Защо никой не задава този въпрос? Защо на него никой не отговаря?
Лично аз много искам да знам какво се случи вечерта на 26 август 1990 година с бившия Партиен дом в центъра на София. Кой го запали? Защо? Спонтанен стихиен бунт, както твърдят някои ли е или подготвена провокация на платени хора, както смятат други. Питам, интересно ми е, това е в зората на така наречената родна демокрация.
Ако е вярно второто, за което излязоха доста факти, не ви ли намирисва от тази демокрация? Като говорим на тази тема искам някой да ми отговори и на въпроса „Наистина ли така наречената нежна революция (ах-ах!) e замислена и изпълнена като цяло от бившия ЦК на БКП, с цел запазване на икономическите лостове в ръцете на българската партокрация и затова в момента едни от най-богатите хора са бивши ченгета и партийни и комсомолски секретари?
Защо нито едно правителство досега не се е справило с организираната престъпност на територия от 111 000 квадратни километра? Вярно ли е, че ако поиска, държавата може за две нощи да смаже „мафиотите” у нас. Които в сравнение с руските или албанските си колеги, например, приличат на чавдарчета-знаменосци.
Въпреки шумните и гръмливи акции, всеки арестуван бандюга у нас рано или късно излиза на свобода заради некадърно събрани доказателства, снимали се след ареста полицаи-веселяци или най-различни ужасяващи смъртни болести.
Защо? Прокуратурата казва, че са виновни тези, които извършват ареста, министър-председателят и вътрешният министър твърдят, че съдът е корумпиран. Добре де, аджеба, защо сега, след като сте на власт, не промените тези неща? Дължите някому услуга ли?
В този ред на мисли премного любопитен е въпросът „Вярно ли е, че всеки контрабанден канал се отчита на поредната власт?” В добавка с „Вярно ли е, че пари от контрабанда яко се развъртат по избори у нас?”
Неотдавна политик от опозицията заяви в прав текст, че двама депутати от управляващата партия отговарят за два канала през две гранични КПП-та. А защо никой не разследва това, за да даде отговор дали е така наистина? Ако е така... грозна работа, ако не – казалият тези думи да отиде в затвора за обида.
Последно, преди дни беше масово разтръбен фактът, че протестиращите гърци излезли на площад „Синтагма” с плакат „Тихо, да не събудим българите!” И всички нашенски така наречени медии пламнаха от справедлив гняв родолюбческий. Какви са тез гърци? Как може! Ние, за разлика от тях си траем, като истински европейски овце за стригане! Фалираха си държавата, а нашата цъфти и връзва!
Истината обаче, суровата истина е съвсем друга. Това се появи за пръв път в сайта „Истината такава, каквато можеше да бъде. Частна теория на НЕвероятностите”, в който черно на бяло пише „Всичко тук е художествена измислица”. Ей така, майтапчийски сайт, съществуват милиони подобни в интернет, този си е роден, български. Решили да се пошегуват хората, просто...
Защо никой от публикувалите „страхотната новина” не си е дал дори най-малкия труд да провери информацията от два независими източника? Както би трябвало да направи журналистът?
Не виждам защо трябваше да се гърми и трещи толкова силно и толкова време, че у нас дошла демокрацията и гласността. Единственото, което у нас почти всички масмедии изричат на глас са мазни корпоративни лъжи или полуистини. А все още живите очевидци на събитията се кръстят уплашено, вече невярващи, че са били съвременници на това или онова. И никой никога нищо няма да разбере.
Сещам се за един страхотен лаф от славна българска комедия на абсурда:
Казва ли ти някой... Пък и смее ли да пита човек... „
