Знеполският епископ Йоан увери миряните, че не дърветата, а храмът Господен води вярващите към спасението на душите им
16 Юни 2011, Четвъртък
На 9 юни Столичният общински съвет (СОС) гласува предложението на кметицата Йорданка Фандъкова да отпусне 250 000 лева за изграждане и реконструкция на шест църкви и храмове в София.
Автор: Анна Петрова Снимки авторът
От тях най-много – 60 000 лева – са предназначени за довършване на катедралния храм „Св. Богородица” на арменската апостолическа църква. Останалите 190 000 са за православни храмове и се отпускат с 6 месеца закъснение в отговор на писмо до Фандъкова, изпратено от Софийска митрополия още през януари.
По 50 000 лева ще бъдат дадени за довършване на черквите в две от големите гробища на столицата – в кварталите „Бакърена фабрика” и „Малашевци”. Подобни суми бяха отпуснати за тези два храма и година по-рано, но строителството им не е напреднало кой знае колко. Черквата в Малашевските гробища се строи още от 2002 г., докато по храма в „Бакърена фабрика” се работи от 2009 г. И двете черкви ще носят името на св. Архангел Михаил.
Общо 80 000 лева са предвидени за довършване на грандоманския строеж на черквата „Св. Стефан” в Южния парк на столицата, както и за новата черква в крайградския квартал „Владая”, за която ходатайства кметът на района.
Остават едни 10 000 лева, които „щедро” отиват за градежа на първия православен храм в един от най-големите жилищни комплекси на София – „Младост”. Всъщност, ако трябва да сме точни и се доверим на преценката на православния сайт „Двери”, тези пари няма да стигнат дори за ограждането на строителната площадка.
Въпреки символичния размер на тези суми, те неслучайно се отпускат чак през юни, защото наесен предстоят избори, а паметта на миряните-избиратели не е безкрайно дълга.
Защо градоначалничката не дойде в „Младост”?
На 5 юни хиляди граждани на столичния жк „Младост” празнуваха празника на района си, хапваха кебапчета, пийваха бира и се забавляваха с изпълненията на деца-самодейци, представяни от водещия на тв състезанието „Минута е много” Петър Вучков. Огромен транспарант в дъното на сцената възвестяваше, че днес ще бъде направена дългоочакваната първа копка на храма „Рождество Христово”, който ще се гради под патронажа на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова.
Два дни по-рано репортерите на редица столични вестници бяха получили съобщения, че първата копка ще бъде направена не от кой да е, а лично от премиера Бойко Борисов и от столичната градоначалничка, спрягана както за негово вице в евентуалната президентска двойка на ГЕРБ, така и направо за кандидат-президент. Има логика, защото отскоро Фандъкова е втора по рейтинг в държавата (социолозите знаят как и защо), но пък е безспорен номер 1 по послушание, чинопочитание и верноподаничество към вожда Борисов.
Само ден по-късно се разбра, че министър-председателят няма да дойде да копае на баир лозе, защото ще открива поредното голфигрище и ще раздава 12 000 кебапчета на феновете на влезлия в А-футболна група отбор на „Лудогорец”-Разград. Но пък Фандъкова я чакаха всички – от кмета на район „Младост” Петко Дюлгеров, та до Знеполския епископ Йоан, който бе довел половин дузина свещенослужители за тайнството на първата копка.
Чакаха я и шепата природозащитници, които дни по-рано се бяха осмелили да надигнат глас, че строителството на черквата ще унищожи малкото дървета в единствения парк на района. Освен това гражданите дадоха израз на опасенията си, че изграждането на черквата може да се проточи неопределено дълго и през това време децата им да играят около недовършен строеж. Най-вероятно Фандъкова се уплаши именно от възможните протести, защото така и не се появи, въпреки че репортерът на „Десант” видя нейния мерцедес S-класа паркиран пред входа на общината.
Почти анатема за горките „зелени”
„Дървета е имало и пак ще има – каза в словото си под празничната бяла шатра Знеполският епископ Йоан и натърти: – но днес трябва да се радваме, че тук ще се издига храм в прослава на Спасителя и в него ще идват хора, които ще получават тук духовна помощ, утеха, ще отправят молитва към Бога. Дърветата не спасяват.
Домът Господен е който показва на хората пътя към спасението на душата, към нашето изконно призвание”, заключи светиня му. Той увери миряните, че теренът за черквата е подбран удачно, защото това е „красиво място, то е отредено за храм с мисъл и загриженост”.
Своето послание към грешниците, загрижили се за някакви си там дървета, отправи и кметът на район „Младост” Петко Дюлгеров. Той първо увери всички – вярващи му и невярващи – че строежът няма да навреди на природата в района. Сетне съобщи, че на общината са дарени 50 дръвчета от рядък вид, които ще бъдат засадени на различни места в район „Младост”.
И най-подир – след извършването на първата копка епископ Йоан и кметът Дюлгеров засадиха три дръвчета недалеч от мястото на бъдещата черква. Кметът бе оптимист за хода на строителството, но не се ангажира със срокове. И как да го направи, когато строежът започва с една шепа пари. По 10 000 лв. са отделили Столична община и Софийска митрополия. Затова, по думите на Дюлгеров, „ще се разчита на множество малки дарения от жителите”, като до края на годината се планира да завършат само изкопните работи.
Безпаричието спъва градежите. Заради храма в „Младост - 3” засега е забавен проектът за църква в кв. „Дървеница”, информира сайтът „Двери”. Там се намира и енорийският храм „Св. Георги”, който в момента обслужва кварталите: „Младост” от 1 до 4, „Дървеница”, „Дианабад”, „Студентски град” и „Изток” или общо над 200 000 души.
Знае се, че енориаши на „Св. Георги” са отделили терен и средства за строителството на нова черква, но все още нямат благословение от Софийска митрополия. Според Знеполския епископ Йоан, цитиран от „Двери”, проектът не е бил подходящ и е постигната договореност усилията да се насочат към строежа на храма в „Младост - 3”. Миряните в София знаят, че при поемането на поста викарий на Софийския митрополит през 2007 г. епископ Йоан завари няколко недовършени храма на територията на столицата.
Оттогава владиката търси средства за довършването им. Някои от тях, като започнатия през 2004 година „Св. Стефан” в Южния парк, са буквално мегаломански и искат милиони, за да се довършат. Други, като гробищните черкви, трудно събуждат щедростта на живите, гънещи се под тежестта на икономическата криза.
Всички разчитат на дарения, най-вече от държавата. Тя или по-точно правителството правят възможното и предизборно се хвалят и с невъзможното. Последно бяха отпуснати 200 000 лева за укрепване на стената на Рилския манастир, заплашваща да рухне върху пътя към гроба на св. Иван Рилски.
