Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието с получените 49,91% от гласовете на парламентарните избори в Турция постигнаха в някакъв смисъл пирова победа.
Казвам „пирова”, защото Ердоган спечели 326 места в 550-местния турски парламент, а за промяната на конституцията му трябват поне 330 депутатски гласа.
А уговорката „в известен смисъл”, защото като цяло резултатът първо, позволява на Ердоган отново да управлява без коалиция, второ, резултатът му спрямо изборите през 2002 г., когато за първи път дойде на власт, е подобрен с близо една трета. И все пак Ердоган има за какво да съжалява.
Едва ли той или някой от съмишлениците му се е съмнявал, че отново ще имат парламентарна база за еднопартийно управление. Голямата цел обаче бяха въпросните 330 гласа в парламента за промяна на конституцията, а тази цел не бе постигната.
Това поставя под въпрос възможността за преминаване към президентско управление в южната ни съседка, което е точка номер едно в дневния ред на Ердоган.
Поради тази причина, упоритият до инатливост премиер още в нощта след изборите заяви пред в. "Миллиет", че на управляващата партия се пада да почука на вратата на опозицията и че той няма да се поколебае да отиде при основния опозиционен лидер Кемал Кълъчдароглу, за да търси подкрепа за въвеждане на президентска система на управление в Турция.
Ердоган обяснил, че това, което той иска, е въпросът да се постави на обсъждане и че такъв тип система не означава отстраняване на парламента. Премиерът дал за пример САЩ.
"Успехът на американската система е, че премахва бюрократичните спънки. Ако това се осигури, бързият напредък също е възможен. Аз искам това да се обсъди", заявява Ердоган.
При положение, че напредъкът в Турция и сега не е никак бавен, възниква въпросът, какво точно гложди Ердоган и неговите умерени ислямисти, с други думи за какво им е на управляващите в Турция президентска система на управление от американски тип?
Очаквайте в. „Десант“ отговорът на този и ред други жизнено важни за България въпроси след последните избори в Турция в ексклузивния геополитически анализ на Валентин Фъртунов „Новата балканска парадигма“.
