Петролопроводът заседна в плитчините на бюрокрацията
24 Юни 2011, Петък
В четвъртък станахме свидетели на поредното удължаване на срока за привеждането на техническата документация на проекта за петролопровода „ Бургас – Александруполис“
Автор: Диана Славчева
във вид, удобен за логаритмуване, пардон – за одобряване от МОСВ.
Сагата по приемането на доклада за оценката на въздействието на проекта върху околната и социалната среда (ОВОС) вече замяза на сценарий за многосериен филм.
В края март, след като екологичното ведомство даде уж последна отсрочка на инвеститора – „Транс-Болкан Пайплайн“, да допълни поредния си ОВОС, зрителите на сериала с трепет зачакаха окончателното становище на министерството каква светлина ще даде на този проект – зелена или червена.
Още преди да изтече „последният“ краен срок, от проектната компания се похвалиха, че вече са предложили „изчерпателен алтернативен вариант за разтоварването на петрол в Бургаския залив“. Само че министерството на Нона Караджова отново реши, че „няма достатъчна информация, свързана с алтернативата за пристанище“.
И пак насрочи нов пореден „последен“ двумесечен срок! Вместо да сложи точка и твърдо каже „НЕ“ на тази идиотия.
Вече и децата не вярват, че това наистина ще е краят на сагата, която се очакваше да приключи още преди края на миналата година.
Основание за такива предположения ни дава фактът, че мотивът екоминистерството да връща перманентно доклада е неизменно един и същ – като заклинание се настоява проектната компания да предложи и втори вариант за разтоварване на петрола: не само чрез буйове в морето, но и на пристанище.
Като инатливо дете инвеститорите пък се правят на ударени и не турят това допълнение, пробутвайки всеки път номера, че уж вече предлагат изчерпателен алтернативен вариант за разтоварването на черното злато. Освен у нас, подобно будалкане едва ли може да мине някъде другаде по света.
Затова се питаме защо се удължава тази агония на смъртоносния за България замисъл, който на всичко отгоре, докато като перпетум мобиле се въртят процедурите по екологичната му оценка, набутва страната ни с трупащи се неплатени вноски, които тя дължи като съакционер по проекта – вече над 7 млн. евро.
Ами то е пределно ясно защо – чухме го лично от устата на министър Караджова, която изрече в четвъртък пред националната телевизия, че инвеститорът много добре знае какво се очаква от него и „е заинтересован да представи добър доклад“.
Това е спасителният пояс за така нежелания от жителите на черноморските общини петролопровод – за да „доплува“ до следващата процедурна стъпка към реализирането си – обществено обсъждане на инвеститорското намерение – трябва да се представи „добър доклад“, на който екозащитниците не могат да кажат и „гък“.
Пък после, колко му е да се измисли някаква хватка и общественото обсъждане да мине по вода.
А България, Бургаския залив и черноморската ни екосистема – Бог да ги пази!
