Вместо да му замирише на море, на българина пак в ноздрите му се натрапва острият и задушлив мирис на избори.
Автор: Златина Стоянова
Морето е до колене на онези с палатите, а на сиромаха, който се ослушва ще стане ли минималната заплата поне 270 лева, хич не му е до плажа.
За пореден път в периода на безконечния преход всички са се вторачили в София и Кърджали. Така трябва. Най-важен е кметът на столицата – нали поне през последните две години всички пари се наливат там.
Останалите градове не са в България, както изглежда по делата и документите. Важни са метрото, спортната зала, стадионът в София. И магистралите – 7 на брой, които ще ни заситят глада и ще върнат емигрантите, а инвестициите ще ни засипят като Ниагарския водопад... Да бе, да.
Най-малките партии в тази демократична страна – СДС и ДСБ, се втренчиха в пъпа си и даже спретнаха предварителен вот за кандидат-президента си.
ДПС се отърси от летаргичния двегодишен сън и се развика – още на 20 август започва работа централният предизборен щаб, а баш мераклиите за градоначалници ще станат известни на 19-и.
Там обаче ври и кипи от страсти анти и за Доган. Малкото поддръжници на отлюспените от партията и от всичките постове Касим Дал и Корман Исмаилов взеха, че се разцепиха отвътре. Тежко компрометираният с кражби и измами Метин Мехмедов, дясна ръка на Дал допреди по-малко от месец, хукна да прави своя формация. Анти-Доган и анти-Дал.
Знаят ли турците какво искат? Отговорът не може да бъде еднозначен. Едните, тези около Доган, кандисват и на дребните кокалчета, които той благоволява да им подхвърля. Другите, останали на сухо, се репчат и кръжат около основните му противници, т.е. люспите, и около люспите на люспите.
Изобщо напоследък люспи хвърчат изобилно от тази партия на мераклийството. Революцията, която се опита да избухне в социалната мрежа „Фейсбук“, се заклещи някъде между кауза, лидерски амбиции и блянове за пречистване...
Социалистите пък съвсем я оплескаха. Червеният кандидат-кмет Георги Кадиев леко превъртя и отиде да гласува на... вътрешните избори на синята коалиция. И даже наесен щял да гласува в синьо. Такива признания направи пред медиите, чак да му се прииска на човек лекар да му повика за диагноза.
Пак ли червено-синя мъгла се задава под небето на България или климатичните промени провокират тези странни проявления? С началото на астрономическото лято в Кърджали стана напечено. В понеделник пристигна Доган. И остана цяла седмица, за да стегне редиците и да запълни пукнатините в иначе монолитното доверие към него.
В сряда долетя премиерът Борисов. Но понеже за двете години от мандата на ГЕРБ в Кърджалийско нищо ново не е изградено, той се видя принуден да резне лентата на ремонтиран пътен участък. За помагач си доведе министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Всенародна радост, аплодисменти, щастие, песни – на пътя край село Ботка между Момчилград и Крумовград жегата кипна! Доган си заминава в петък.
В събота пък се очаква вътрешният министър и вицепремиер Цветанов Цветанов, този път в битността му на шеф на предизборния щаб на ГЕРБ. И той идва да реже ленти, но на партийните клубове в Черноочене, Джебел и Ардино. Движението на държавни и партийни автомобили с ескорт става все по-интензивно от София към Кърджали.
И кой още не знае, че най-горещите изборни точки са София и Кърджали. Едното е столица. Другото – бастион. Нещо от двете трябва да рухне. Но в тази демократична страна революции отдавна никой не прави.
