Големият американски психолог Елиът Арънсън е автор на много статии и книги, сред които е „Cоциалното животно”.
Автор: д-р Георги Чалдъков
В нея той дефинира конформизма като „промяна в поведението или мнението на личността в резултат от действителен или въображаем натиск от страна на друга личност или група”.
У нас тази „друга личност” е Симеон Кобургготски, а „групата” респективно е НДСВ-БСП.
В ролята на конформираните „личности” пък влизат талантливи в професиите си хора, отдали се на нагаждачество и слугинаж на политическата власт, с цел да получават постове, привилегии и пари от нея. Хора, които „обичат повече властта, отколкото таланта си” – както казваше Константин Павлов.
Преди 15-20 години във в. „24 часа” нарекох тези персонажи „херостратови интелектуалци”. Това ламтене за облаги си остава типично за нашите интелектуалци и политици – бе написал д-р Кръстю Кръстев през 1898 г. в списание “Мисъл”. Тези „ламтящи интелектуалци” и „ламтящи политици” непрекъснато скачат от една партия в друга, от едно в друго правителство, а вече и в разни институции на Европейския съюз, както и в бордове на банки и бизнес корпорации.
Преди години бе публикувана книгата „Няма такава книга”, а наскоро – „Няма такава книга и други разкази” на Людмил Станев. Сега наближава времето за „няма такъв президент”.
Но нека споменем и заглавието „Гражданинът президент – медийният образ на Георги Първанов 2001 – 2006”. И като става дума за граждани, да не пропуснем и онези 53 интелектуалци, сред които Георги Чапкънов, Даниел Вълчев, Иглика Трифонова, Ирена Комитова, Йоана Буковска, Дони, Коцето Калки, Минчо Спасов, Кръстю Капанов, Мариана Попова, Миглена Караламбова, Любомир Христов, Огнян Герджиков, Чочо Попйорданов, Николай Василев, а също и водещите на „Шоуто на Слави Трифонов”, представящи се за „граждани“, които подкрепят кандидатурата на Меглена Кунева за президент на България.
Този до болка познат политически театър ми напомни за тихите разговори в някогашното кафене „Малина” в центъра на Бургас от началото на 60-те години на миналия век. Тогава двама наши съученици се върнаха от концлагера край Ловеч и ни разказваха за ужасите в лагера.
Тъй като били “врагове на народа”, лагеристите не можели да бъдат “другари” на милиционерите и затова им било наредено да се обръщат към тях с „гражданино офицер” или с „гражданино милиционер”. Сега пък Меглена Кунева иска да бъде „гражданката президент”.
Тогава, ако е вярно, че бащата и дядото й са били заточени в концентрационния лагер в Белене, а тя е станала снаха на ЦК на БКП, пък след това – активен участник в неговата мутация НДСВ, как и защо да й вярвам, че милее за демокрацията, образованието, културата и медицината в България, както самата тя започна да пропагандира кандидатурата си „с гражданката М. К.”.
О, времена! О, граждани!
