Ужас! Усойници в морето!

Автор: Георги Ценов

се струпват в епицентъра на бедствието, но вече е късно за героизъм. Всичко е приключило - на земята се гърчи разкъсаното тяло на обикновена водна змия, имала неблагоразумието да излезе на плажа пред враждебно настроените представители на вида Homo sapiens.

След мъжете към спектакъла се приближават плахо и жените, повели за ръка и ококореното си поколение, неразбиращо какво става и защо възрастните се държат толкова неадекватно.

Суперменът на деня вдига с пръчка смазаното тяло на виновника за плажната паника, а екзалтираната тълпа хорово му дава инструкции. Да я хвърли по-надалеч, за да не се уплаши още някой освен миналите вече по този ред присъстващи.

След като ,,опасността" е преминала, започват разговори по темата, една от друга по-нелепи и изсмукани от пръстите чудати истории за змии с дължината на пожарникарски маркуч и в никакъв случай по-тънки от прахосмукачка ,,Ракета", хвърлящи камъни, хапещи и преследващи жертвата докато падне от недостиг на въздух.

Естествено всички до една са отровни и амбицирани да инжектират с отровата си колкото се може повече невинни души и така нагонът им да убиват да бъде задоволен. Всичко това стои толкова по-далече от истината, колкото по-речеват е разказвачът.

Интересно е, че в нашата родина, където традиционно страхът от влечуги е голям, с учебните програми и средствата за повишаване на общата култура на населението почти не се правят опити да се промени наследената рептилиофобия и новото поколение да ходи сред природата без това атавистично чувство, характерно за приматите от преди няколко милиона години.

Неотдавна неочаквано ми се обади по телефона кметът на едно село от община Царево и загрижено ме попита дали в морето може да има усойници.

Първо ме напуши смях, но човекът очевидно имаше проблем и търпеливо го изслушах с намерението да помогна с каквото мога.
Някаква госпожа с наскоро купена вила на морския бряг отишла при него и доста агресивно заявила, че морето в залива пред дома й бъкал от усойници и общината била длъжна да вземе мерки - какви не се знае.

Даже била влязла в интернет и по намерените там снимки категорично разпознала заподозрения вид.

Кметът беше улегнал и разбран човек и веднага прие обяснението ми, че на морския бряг, а още по-малко във водата, е изключено да има усойници. Заради спецификата в биологията, анатомията, регионалното разпространение, съобразено с климата, релефа, храната и множество други фактори.

И така, мили сънародници, видите ли змия в морето или на самия бряг, тя е един от двата вида водни змии, живеещи в България - жълтоуха водна змия Natrix natrix или сива водна змия Natrix tessellata.

Дори трябва да подчертая, че жълтоухата много рядко влиза във водата - там почти без изключение се среща другият вид, поради склонността му да се храни по-често с риба. Сивият цвят, леката тъмнопетниста окраска и заострената трапецовидна глава са неговото проклятие, заради тях много хора, непознаващи змиите, се подлъгват, че са видели усойница.

И двете водни змии са абсолютно безопасни в много случаи и полезни, защото освен с водни животни се хранят и с насекоми, а понякога с гризачи, с което допринасят за равновесието в природата и намаляването на вредните видове.

Усойницата се среща обикновено на места над 700 - 800 метра надморска височина и предимно в Източна България. Въпреки многобройните проучвания, до ден днешен не е категорично установено къде е най-голямата й популация.

За разлика от трудно откриваемата усойница, пепелянката я има почти навсякъде в страната. Но, като топлолюбива, обичаща сухи и скалисти терени, предоставящи й любимата храна - гризачи и гущери, тя просто няма работа до прибоя. Освен това толкова силно се различава от водните змии, че само огромните очи на страха могат да не забележат разликите.

И двете отровни змии имат ясно очертана начупена линия на гърба си - при пепелянката тя е ромбоидна, а при усойницата зигзагообразна. Прословутото рогче на пепелянката е голямо колкото оризово зърно и ако не се вгледа отблизо човек, няма да го забележи.

Затова е хубаво просто да оставите змията да си иде, защото тя сама никога няма да ви нападне, ако не я пипате и дразните. Дори и тогава тя се опитва по всякакъв начин да се изплъзне и избяга. Легендите за нападащи змии у нас са до една измислени и преувеличени по митологичен начин.

В Източна България могат да бъдат срещнати и други змии, но макар че повечето от тях са по-големи от описаните до тук, до една са неотровни и безобидни.

Големият стрелец Coluber jugularis, e най-голямата змия по нашите земи - достига до два метра дължина, макар това да се случва сравнително рядко. На цвят е сиво-синкава, с яркожълт корем, а главата е ръждивочервена.

Ако я настъпите, хапе. Но поради липса на отровни зъби, одрасканото място трябва само да се дезинфекцира и дори няма нужда от превръзка. Почистването с кислородна вода, риванол или най-обикновена ракия се налага, защото влечугото се храни главно с гризачи. Между другото, един съвет - ако имате в провинцията вила и до вас се е заселил такъв съсед, в никакъв случай не го убивайте. Докато е близо до вас, никаква мишка няма да се завърти наоколо.

Убиването на стрелеца и без това е незаконно, тъй като и той, както и почти всички видове влечуги у нас са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Много от тях дори са включени в Червената книга и са застрашени от изчезване.

Легендата, че големият стрелец хвърля с опашката си камъни по минувачите е абсолютно невярна и бих казал - глупава, поради факта, че нито анатомията, нито интелекта, намиращ се на много ниско еволюционно ниво, му позволяват да си служи с предмети.

Друга неотровна, но изключително полезна змия, както подсказва и името му, е смокът мишкар - обитател на старите широколистни гори, където върху меката гнила дървесина на хралупатите дървета намира условия за размножаване.

Появата му предизвиква паника сред мишия свят заради способността му да се катери по дървета, да се промъква в дупките на вредителите и по миризмата им да открива гнездата с малките.

Гърбът му е почти черен с едва забележими бели точици, коремът е мръсно жълт, а главата е зеленикава с по една тъмна ивица зад очите, която впрочем е характерна за повечето представители на семейство смоци.

При улавяне може да ви ухапе, но ако го подържите половин час в ръце се успокоява и започва да се държи като домашен любимец. Същото поведение има и пъстрият смок, дълъг около метър и половина, с невероятно красиво лимонено-портокалово оцветяване, изпъстрен със светли и тъмни точки и петна, причина за народното му име ,,звездоброец".

Което пък е дало повод за раждането на легендата, че като ви захапе, трябва да преброите звездите по тялото му и чак тогава той ще ви пусне.

Преди много години бях занесъл един в общежитие, където живееха много студенти и студентки. След първата уплаха, понеже бяха интелигентни хора, виждайки че на мен нищо лошо не ми се случва, най-смелите от дамите поискаха да го подържат и от там нататък за животинчето стана страшно, заради броя на желаещите да го гушкат.

Противно на схващанията, змиите не са студени, слузести и гнусни, напротив докосването до тялото им създава усещането за нежност и чистота, сякаш държите ръка, облечена с копринена ръкавица. Гледайки ги отблизо, ще откриете невероятния колорит и богатство на цветни форми, получени от природата за милионите години еволюция, с единствената цел да бъдат по-незабележими в естествената си среда.

А хората, основно поради лошо възпитание и невежество, са готови в всеки един момент да хванат сопата и да превърнат тези изумителни създания в кървави дрипи, които и без това ,,красят" всички магистрали, застигнати от свистящите гуми на колите, поради неподготвеността им за такава среща.

Мисля, че нашата образователна система е длъжник, както на природата, така и на подрастващите, за страха и незаслужената омраза, насаждани от най-ранна възраст в нашите деца. Надявам се с тези редове да съм помогнал поне малко за решаването на този проблем.



В категории: Горещи новини