Пети юли беше нарочен за Ден без Бойко Борисов. Поне така призова група в електронната мрежа „Фейсбук”, която събра над 30 000 последователи.
Автор: Илияна Христова
Датата бе умело подбрана – навършваха се две години от старта на управлението на ГЕРБ. Подобни инициативи към тамошни политически лидери бяха проведени преди време в Полша и Франция.
По думите на организаторите проявата не бе насочена към премиера, а към слугинските медии, които лягат и стават с лика, думите и диханието му. Адресатът бе точно подбран, тъй като журналистите са хелия, който държи в облаците балона „Бате Бойко”. И точно те се провалиха. Мазната Бойковщина се ля без почивка в този ден, основно от националните телевизии.
Първата медийна издънка бе седмица по-рано. След като инициативата набра скорост, репортерите попитаха с фалшива будност Борисов какво ще каже за нея. Чул-недочул, той обяви организаторите за платени, тросна се, че не кани журналистите никъде и като не искат да не го отразяват.
Тази дискусия бе абсолютно излишна, тъй като кампанията бе насочена към самите медии. Ако имаше някой, който да се замисли по въпроса, това не бе премиерът, а те. Но въпреки това на 5 юли журналистите неотлъчно следваха премиера. Не ги трогна и поредната му обида („Като не искате, не идвайте!”).
На самия ден само две от рейтинговите новинарски агенции бойкотираха Бойко - bgnes и Mediapool. Вестниците бяха пълни с традиционните му забележителни тезиси. Станаха ясни няколко неща.
Първо, че дори хората в интернет, на които Борисов им е втръснал, не могат без него - както наркоманът не може без омразната дрога. Макар не искащи да чуят нищо за премиера, те по цял ден пускаха негативни статуси и послания срещу него. Брояха медиите, които са откликнали на кампанията.
Така в Деня без Бойко Борисов Фейсбук, форумите и всякакви електронни страници бяха пълни с хора, които не искаха да се споменава нищо за него, но сами го натрапваха с отрица-
нието си.
Това е факт, върху който всеки един от участниците трябва да направи извод, но едва ли ще стане.
Разбра се също, че около Бойко Борисов все пак има хора с акъл. Ако не в правителството, то поне зад кадър. Това вероятно са имиджмейкърите му, които предотвратиха скандал, изтипосвайки Борисов в сутрешен блок. Датата, на която се навършваха две години от управлението на ГЕРБ, бе задължителен повод баш рожденикът Бойко да се лее от сутрин до здрач.
И със сигурност при всички други обстоятелства щеше да го направи. Пиарите спестиха поне сутрешното му появяване. Бяха се погрижили и обаче, в тон с празника, герберската пропаганда да не секне за миг.
В този ден бе празникът на МВР, което означаваше, че вместо Бойко ще се лее Цветанов. В допълнение се погрижиха МВР-шефът да се появи в сутрешния блок на ТВ 7, а другото вице – Дянков, да уважи bTV. И за да няма съмнение, че драгият зрител отново ще сънува триумфалните успехи на властта, прояви бяха подготвени с Тотю Младенов, Трайчо Трайков и Ивайло Московски.
Това означаваше трима министри и двама вицепремиери да се появят на общо 6 събития – сигурно подсигуряване на пропагандата, ако Бойко в този празничен ден все пак остане без микрофон. Това са тънкости, които зрителите не забелязват. Това са похвати за деформиране на съзнание.
Но Борисов не остана без микрофон. Появи се на празника на МВР, момченцата и момиченцата, именуващи се репортери, го наобиколиха. Не са виновни – шефовете им така искаха. Борисов се възползва и след дългия медиен пост (цели два-три часа), изхвърли всички добре познати умнотии - спасил България, Тройната коалиция била лоша и т.н.
Всичко това, естествено, го е казвал хиляди пъти. Нито е новина, нито кой знае колко мъдро. Нито публиката искаше да го чуе. Но медиите не можеха да не си вземат дозата. Вечерта Борисовщините пак напълниха емисиите на телевизиите.
Между другото, сайтът „Уикилийкс” информира наскоро, че Борисов плаща на определени медии. Така пише в секретните американски документи, на които може да се вярва. Дозата се оказва платена.
Голямата тема е не дали ще има ден с Бойко, или без. А какво точно е отношението на медиите към управляващите. Те се сменят, но слугинското отношение на повечето от тях остава.
