Пешеходната пътека, където умря детето, вече я няма. Но кой е позволил да бъде поставена?
12 Юли 2011, Вторник
В предишния брой ви запознахме с трагедията на семейство Мария и Валентин Димитрови от Бургас.
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Както разбрахте, тяхната 12- годишна дъщеричка Валентина беше блъсната и убита на пешеходна пътека от бургазлийката Надя Иванова с „Ауди А3” с номер А 3303 А. След нареждане на кмета на града Димитър Николов, местната Комисия по безопасност на пътищата „направи оглед”, „инвентаризира” всички пешеходни пътеки по бургаските улици и излезе с препоръка „да се направи каталог” на местата, отредени за пресичане на пътното платно от пешеходците.
Сигурно много пъти, по различни поводи сте чели тези купешки фрази, изпълнени с куха констатация. Жителите на града, обаче, най- се потресоха от това, че четири дни след страшния инцидент, когато майката и таткото на убитото момиченце все още се опитваха да измият кръвта от асфалта, беше наредено и злополучната пешеходна пътека... изчезна.
Не потърквайте очи, правилно прочетохте. Беше „дадено указание” да бъде премахната, като от горепосочената Комисия уточниха, че на мястото „ще бъде поставена пасарелка, подземен преход или друго съоръжение”.
Какво означават последните думи, оградени в кавички, оставяме на вашите разсъждения, кога евентуално може да бъде построено някое от тях един Господ знае, но предполагам се сещате за паметното изречение от края на социализма и началото на така наречения мирен преход: „Ако не искаш нещо да бъде свършено, назначи му комисия или комитет”.
Въпреки че „зебрата”, пресичаща „Транспортна”, беше изтрита, нейните контури все още бледо си личат. Ентусиазмът, с който беше премахната в стил „Има пътека – има проблем, няма пътека – няма”, изобщо няма да стресне стотиците, които обещават да дойдат там на 26 юли, за да направят с червени цветя пешеходно място, в памет на 40- те дни от убийството на малката Валя.
Професионалистите, обаче, задават едни въпроси, които съотнесени към подходящите хора започват да миришат на преки обвинения и направо на съд. Както за посоченото място, така и за други невралгични точки по пътищата в Бургас.
Ако въпросната пешеходна пътека е премахната, значи нейното място изобщо не е било там.
Следователно някой е наредил тя да бъде начертана и въведена в експлоатация. Кой? Защо (в духа на „Води се разследване, търси се виновен) никой не пита чия е заповедта тя да стои там, при положение че на метри движението е регулирано от светофар? Този човек ли трябва да бъде отговорен за смъртта на Валя? Ще стигне ли комисията или който разследва случая до неговото име?
Пътни полицаи с десетилетия стаж, побелели от гледки на размазани, разчленени или осакатени хора, имат въпроси и относно едно чисто ново чудо на южния изход на Бургас, което влезе в употреба преди около две седмици.
Кръговото движение. Според гореспоменатите хора, добре е, че този първи етап от меганатовареното кръстовище Бургас-Созопол-Меден рудник вече работи и грамаданските задръствания, в които се виси с часове, засега изглеждат неприятно минало. Те твърдят, че при изработването на „кръговото” не е спазена елементарната геометрия на такъв тип движение.
И е само въпрос на време (докато не бъде направен и надлезът, отвеждащ международното движение над него, което ще стане догодина, дай Боже) трафикът там отново да се затлачи и мястото отново да се превърне в потенциално лобно място за по-нервни шофьори, необичащи да чакат или да спазват предимството.
Макар че „кръговото” беше предадено предсрочно в манталитета на предизборните традиции и мъжествено бучене от самия министър-председател „Ето, изпълнихме си обещанието”, разбиращите от пътни проблеми силно се опасяват от предстоящи ексцесии там. И се молят близкото бъдеще да ги опровергае.
Въпрос номер 3. Защо все още не е направено нищо за маниакалното движение пред новия магазин „Лидл”, намиращ се на стотина метра по-надолу от мястото, където самозабравилата се шофьорка уби Валя? Там всеки втори, дошъл да пазарува с кола, играе с пълна сила това, което с насмешка тарикатите наричат „истанбулско такси”.
Всеки втори влиза и излиза с мръсна газ, очевидно пренебрегващ очертаните ленти за движение. С прииждащите през почивните дни трудноподвижни пенсионери, които щъкат между прелитащите автомобили картинката заприличва на „всеки-момент-нещо-фатално-ще-се-случи”.
Професионалистите твърдят, че най-елементарното, което може да бъде направено, е по линиите да бъдат поставени така наречените „ню джърсита”. Това са вертикалните ленти от импрегнирана пластмаса, на чиито върхове има светлоотразители.
Така местните шофьори-джигити ще се съобразяват какви простотии вършат и поне ще имат едно на ум, че нарушават правилника за движение, а това може да бъде опасно във всеки момент.
При слагането на такива „ню джърси” до Колодрума в града например, купища скептици се смееха вкупом на „приумицата” на КАТ-Бургас. Е, след няколко десетки подмени на изпотъпканите съоръжения, шофьорите вече масово се съобразяват с тях и не смеят да правят волни изпълнения, поради страх от идващите насреща, току-що тръгнали с висока скорост от кръстовището на Болницата.
Дисциплиниращ ефект. Да си дойдем на думата за страха. Явно това е най-силният и стряскащ фактор, за да си дойдат нещата на място и постоянните катастрофи, в които хора стават жертви или инвалиди за цял живот, ако не да престанат, да бъдат смалени до нещастен минимум.
Друг е въпросът дали башибозукът, качил се на мощна кола или купил си книжка за шофьор, знае Закона и му се подчинява. Но професионалистите по въпросите на пътния трафик в Бургас се надяват, че ако някой се страхува от яка глоба или вземане на книжката за 5 години например, поне за малко ще седне да се замисли.
Че днес може и да е зад волана, но все някога ще му се наложи да бъде пешеходец. Той или неговото дете. И със същия успех да бъде смачкан като мравка от полудял колега, който кара твърдо убеден, че Законът е врата в полето и на него няма да му се случи да убие човек на пътя.
А кой заличи пътеката, на която убиха Валя? Кой ще отговори на въпроса по чие нареждане тази пътека беше там?
(Редакционният екип на „Десант” отново изразява най-дълбока съпричастност към ужаса, който преживяват семейството, роднините и приятелите на мъртвото дете)
