Така изглежда сградният фонд на завода с претенции за модерно производство
23 Юли 2011, Събота
Върховният административен съд отмени решението на министъра на околната среда за златодобив в идеалния център на Кърджали
Автор: Златина Стоянова
чрез цианидна технология.
На магистратите очевидно не е известно, че подобна инсталация е безспорен факт още отпреди няколко години. Дали тя функционира никой в Кърджали не може да каже – през пропуска на завода на „Горубсо“ (на чиято компания е хрумнало отхвърленото сега инвестиционно намерение за „Реконструкция и разширение на инсталация за преработка на полиметални златосъдържащи руди”) и пиле не може да прехвръкне, а контролните органи биват скандално отпращани от там.
Сега решението на ВАС отново връща казуса за добив на златен концентрат в ръцете на министър Нона Караджова. Същата, която преди това разреши въвеждането на технологията за извличане на благородни метали от междинни продукти в сърцето на Кърджали – точно в неговия център и в непосредствена близост до брега на река Арда и Водното огледало. Никъде по белия свят няма случай подобни производства да са позиционирани в центровете на населени места!
Мотивите на висшите служители на Темида да отхвърлят благословията на гербаджийската министърка за проекта е, че подопечното й ведомство – Министерство на околната среда и водите, е приело безкритично изводите на изготвилите доклада за ОВОС експерти, според които реализацията на проекта няма да доведе до влошаване на екологичната обстановка за района – иначе определян като „гореща екологична точка“.
Освен това Кърджали е включен и в черния списък на районите в България с повишен здравен риск, определени с правителствено решение от 2008 г. Тази „чест“ градът дължи на системните замърсявания както на атмосферния въздух, така и на почвите в околността.
Според екошефката обаче след старта на златодобива щяло да се постигне „съществено облекчаване на екологичната обстановка по отношение на емисии в отпадъчните води и управлението на основната маса твърди отпадъци (хвост) и праховите емисии на депото (действащото хвостохранилище) за тяхното събиране“.
Само тя си знае какво се крие зад тези витиевати и академично звучащи фрази. Няма да продължаваме да цитираме сложната терминология в изтъкнатите от нея мотиви.
Само ще споменем, че оптимизмът й стига и по-далеч – от предвижданата технология, кръстена страховито „излужване чрез цианиди!“ щяло да се очаква остатъчните съдържания на отровните съединения да са значително под нормите, препоръчани в Директива 20016/12/ЕС за хвостохранилища след цианидна обработка.
Караджова обаче не е взела предвид обстоятелството, че добивът на злато се предвижда да става в опасна близост до защитена зона за опазване на дивите птици „Студен кладенец“ и до защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна „Родопи-Източни“, приети с решение на МС от март 2007 г.
Безспорно, „Горубсо-Кърджали” АД е градообразуващ фактор, тъй като тъкмо около него след построяването му през 1947 г. е започнало изграждането на нови жилищни блокове и градът се е разраствал. Но в момента предприятието отстои на 350-500 метра от многото жилищни сгради, вместо най-малко на 2 километра, както се изисква.
Въпросът за изнасянето на опасното за човешкото здраве производство на алтернативна площадка изобщо не е обсъждан – нито от експертите във ВЕЕС, нито от министър Караджова, или от заводското ръководство.
Вместо това напористата заводска шефка инж. Живка Ковачева твърдо е решена да обжалва решението на тричленката от тези дни. Според нея няма да се стигне нито до нов доклад по ОВОС, нито до отпадане на мегапроекта й. Така засега Кърджали си остава един обречен град.
