Мисията на Тодор Коларов е да дебне българските политици зад гърба и да отстранява онези, които са станали неудобни за САЩ
25 Юли 2011, Понеделник
В годините на прехода САЩ често се намесваха във вътрешните ни работи, включително открито
Автор: Найден Хадживасилев
чрез непремерени изказвания на своите посланици. Настоящият US посланик Джеймс Уорлик е еманация на тази тенденция. В кулоарите на парламента обаче упорито се говори, че т.нар. ни задокеански партньори от известно време са възприели по-радикален курс към България. В САЩ искат те лично и пряко да дърпат конците на политическия живот у нас и да имат цялата власт за отстраняване неудобните за тях хора.
Именно това е целта на новия закон за отнемане на престъпно имущество, който бе отхвърлен от НС, но от правитеството заявиха, че ще бъде внесен отново. Той дава огромни права на комисията за отнемане на имущество, която в момента се оглавява от Тодор Коларов, бивш съветник в американското посолство.
От официалната му биография става ясно, че той се е подвизавал като юридически съветник в наказателната дирекция на Департамента на правосъдието на САЩ. Според запознати преди време Коларов дори е работил за ЦРУ.
Законът стана първия случай, в който депутатите на ГЕРБ открито се противопоставиха на правителството. Проектът не мина, тъй като голяма част от герберите отсъстваха от залата.
Някои видяха в това удар срещу правосъдния министър Маргарита Попова, която е автор на закона от страна на вътрешния Цветан Цветанов. Двамата не са в добри отношения, а Цветанов има силно лоби в ПГ и може да влияе на нейните гласувания. Критики към самия закон обаче имаше и от депутати от ГЕРБ.
Безспорно е, че отнемането на престъпно придобито имущество е важен лост в борбата срещу корупцията и мафията.
Законът "Попова" обаче определено прекрачва границите и наистина прилича повече на инструмент за разчистване на сметки. Той въвежда т.нар. гражданска конфискация - отнемане на имоти без да има наказателно производство.
В него има множество текстове, които или са необмислени, или са записани нарочно с някаква задна мисъл. Например изискването да се доказват с документи доходи от преди 15 години е абсурдно. Самите данъчни и останалите държавни институции не пазят тази документация, за да може всеки да си извади копие в случай на нужда.
Според Данъчноосигурителния кодекс счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват между 5 и 10 години, след което се унищожават.
Проверките и евентуалните конфискации ще се правят за хора, чиито разлики в доходи и имущество е над 96 000 лв. Това е доста малка сума и под ударите на закона могат да попаднат голяма част от гражданите, които имат апартаменти в централните части на големите градове.
Въпреки недомислията в закона, Уорлик реагира гневно на отхвърлянето му. "С голямо разочарование научихме, че днес парламентът е отхвърлил законопроекта за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност... надяваме се, че правителството ще предприеме действия за приемането на законопроекта в настоящия му вид през следващата сесия на парламента".
Това беше тонът, който Уорлик използва часове, след като законът беше отхвърлен. Наскоро и други западни дипломати се изказаха против отхвърлянето на закона.
Никой от тях обаче не беше толкова рязък и с основание може да се предположи, че те просто не са запознати в детайли с абсурдните текстове в него.
При назначаването на Коларов Борисов отрече той да му е препоръчан от Уорлик. Събитията около закона за отнемане на имущество обаче ясно показват, че това не е точно така.
Безспорно е, че трябва да има механизъм за отнемане на бандитското имущество. Но засега този механизъм е просто заложник на имперски амбиции и политически интриги. От което борбата срещу организираната престъпност определено не става по-ефективна.
