Вместо да регламентират средствата, с които държавата ги издържа за наша сметка, те играят на вот на недоверие
29 Юли 2011, Петък
Политическите занимания в България отдавна са се превърнали в легален начин за източване на държавната хазна.
Автор: Найден Хадживасилев
При това без да се полагат много големи усилия за целта. Вярно, във всяка демократична държава данъкоплатците отделят пари, за да издържат онези, на които са поверили властта и това е част от т.нар. обществен договор.
У нас обаче депутатите струват твърде много, особено като се има предвид каква работа реално вършат. Според отчета на НС за миналата година избраниците ни са стрували общо 37.1 млн. лв. От тях 9 126 200 лв. са отишли само за заплати и осигуровки. За сравнение през 2005 г. за същото са похарчени почти два пъти по-малко пари - 5.2 млн. лв.
Заплатата на един депутат е между 2300 и 2800 лв. Върху тези пари се трупат още куп други плащания и заплатите на някои депутати отиват към 5000 лв. Това откритие изненада и възмути дори финансовия министър Симеон Дянков, тъй като сумата надвишавала дори и неговите министерски възнаграждения.
Типично депутатска екстра са безотчетните пари - добавката от 2/3 от заплатата, които депутатите получават на ръка. Това са т.нар. представителни разходи. За разлика от фирмите депутатите не плащат данъци върху тези разходи, което е още една несправедливост.
Когато дойде кризата, заплатите на депутатите бяха замразени, но парите за представителни нужди си останаха непокътнати. За м.г. те са повече от 4 млн. лв. Това прави по около 1 500 лв. месечно. Тези пари се харчат за сътрудници, телефон, цветя, кафета, както и за ежедневни почерпки по различни поводи, с които едно малко село би се прехранвало цяла седмица.
Въпросните суми са регламентирани от парламентарния правилник, където е записано, че народните представители вземат 2/3 от основното си възнаграждение допълнително за представителни.
Средствата се предоставят на парламентарните групи, където остават между 10 и 50% от тях в зависимост от вътрешните правила. Някои групи дори си имат счетоводители, назначени там най-вече да водят вътрешното счетоводство точно на представителните разходи.
Шокиращо високи са и държавните субсидии, които се полагат на политическите партии, прескочили 1% на парламентарните избори. Тези партии получават по 12 лв. на всеки глас, пуснат за тях (5% от минималната работна заплата), което прави огромна сума дори за формация, която не е успяла да влезе в НС.
Особено скандално е, че настоящите управляващи чрез тези бюджетни помощи на практика си купиха недостигащите им гласове за мнозинство. Цинично е, че вдигането на минималната работна заплата, което предстои през есента, ще повиши и държавните пари за партиите.
Накратко – публичните разходи за политиците не са достатъчно добре регламентирани и има много неща около тях, които не би трябвало да са точно така. И този въпрос винаги би трябвало да бъде актуален за гражданското общество.
