Цветанов говори близо два часа по време на вота, но старателно заобикаляше темата за финансирането на МВР
29 Юли 2011, Петък
Мъже със слушалки в ушите и пищови на кръста изпълниха парламента в двата дни, през които се проведоха дебатите
Автор: Анна Петрова
и гласуването по третия вот на недоверие срещу правителството на Бойко Борисов. Преброяването им е трудно заради „динамиката” в появата на една или друга от охраняваните с народни пари вип-персони. И все пак нека опитаме: премиерът Б.Б. обикновено го пазят 6 гарда в две коли.
Двама от тях остават да пазят бронираните автомобили пред южния вход на Народното събрание, а останалите вървят пред и зад боса си и го бранят от досадните журналисти. Вицепремиерът Цв. Цв. ангажира същото количество охранители.
С по двамина гавази се придвижват още председателят на Народното събрание Ц. Ц. и охраняваните заради заплахи за живота им депутати Ахмед Доган, Румен Петков и Яне Янев – последният едва от няколко дни.
Въпросът е: ”От кого пазят тези хора бодигардовете на НСО в сградата на Народното събрание, където се влиза след стриктна проверка за оръжие?”. Или се страхуват, че някой неуравновесен или афектиран народен представител може да им налети в храма на народовластието?
Може, но каква държава е това, мили Боже?!
С говеда и плъхове, извинете „Виждам хора, които не се държат като отговорни народни представители, а мучат като стадо”, заяви във вторник вечерта колоритният лидер на РЗС Яне Янев и помоли председателката на парламента Цецка Цачева да осигури ред в залата преди гласуването по вота.
Янев не се поколеба да обвини мнозинството и в култ към личността на партийните вождове: "Тук има хора, които виждат богове в лицето на премиера и вътрешния министър. Наистина ги възприемате като такива". Той каза на освиркващите го „гербери”, че тяхната превъзбуденост сочи приближаващия край на правителството. "Искате само с апаратни хватки и купени депутати да крепите властта, но краят идва", заяви „говорещият със стадото”.
Ден по-рано, по време на дебатите Янев бе още по-колоритен и на „ти” с фауната. „Премиерът Бойко Борисов не иска да прави оценки на системата за сигурност. Защото вижда, че в системата на МВР има един плъх, който прегризва всякакви връзки и по вертикала, и по хоризонтала на юридическото управление на системата”, категоричен бе Яне Янев.
Според него, ако той (плъхът) остане вътре в системата, в къщата на ГЕРБ, до изборите може да се окаже, че стопанинът няма да се справи с този плъх, а плъхът ще изяде стопанина.
Между другото, в края на тези „дебати” обявеният за плъх Цв. Цв. говори повече от час и половина, без да спомене Яне Янев, който ден по-късно поиска гласуването да не се излъчва по БНТ и БНР, за да не слушат българските граждани „словоблудствата на един човек, който започва изреченията си в среден род и ги завършва в множествено число”.
И за школата в Симеоново – по-достойна от БАН
В пленарната зала бе казано и това: ”Разходите за академията на МВР са повече, отколкото са разходите на университетски колос като УНСС. Разходите за институтите на МВР са повече от разходите на БАН. Общо секторът консумира с 90 млн. лева повече, отколкото е прекият данъчен резултат от облагането на цялата българска икономика – 1 332 000 000 лв.”
А също и това: „ГЕРБ дойде на власт с обещанието за силна ръка и морал в политиката, но тези думи се оказаха менте. Силната ръка се превърна в разчистване на лични сметки, а моралът се сведе до пазаруване на апартаменти, консултантски хонорари, телефони и коли на аванта”.
И двете констатации биха имали различна тежест, ако не излизаха от устата на политици с греховно минало. В първия случай става дума за един бивш депутат на СДС и настоящ от ДПС, известен с прозвището Данчо Ментата, а във втория – за сина на един бивш ляв МВР-шеф, който (синът) по времето на Костов бе заловен с неколкостотин хиляди дойче марки, които в други условия биха му осигурили присъда.
Парадоксът на двуличието
Парадоксалното в този трети вот срещу правителството на Борисов се изразява не толкова в неговата невъзможност – тъй като с гласовете на „Атака” и на независимите народни представители кабинетът е бетониран – а в целите и политическата същност на участниците във вота.
Инициаторите от ДПС продължават да се възприемат от милиони българи като партия на политическото търгашество и користното разпределение на властта на порции. От СДС практически влязоха в политическа шизофрения с твърдението си, че подкрепят вота, но не искат правителството да падне.
Лидерът на ДСБ Иван Костов – който в случая гласува с БСП – заплаши ГЕРБ, че ги очаква политическа изолация и може би коалиране с БСП, след което щели да изчезнат като НДСВ. „Атака” на свой ред продължи водената от Сидеров политика на политически самоубийствена подкрепа на правителството на ГЕРБ.
Спечелиха единствено управляващите, защото си направиха страхотен предизборен пи ар на гърба на парламентаризма и за сметка на данъкоплатците. Но и тази печалба е пирова, защото политическото високомерие на ГЕРБ рано или късно ще им изиграе лоша шега.
Понякога и Борисов е прав… извинете за трети път
Вече е видно – БСП разчита на Доган, Калфин разчита на Доган, Синята коалиция и Румен Христов разчитат на Доган. Той идва да каже, че е срещу мен, заяви преди гласуването на вота Бойко Борисов и коментира идването на Ахмед Доган в парламента с думите: „Това ли е събитието в една държава - че един депутат е дошъл на работа?”.
И още: ”Болно ми е когато чувам от депутати, вкл. и от нашата парламентарна група, такива обиди и квалификации и затова неслучайно това се пренася и върху парламента. Аз считам, че е цинично да се подпишеш под искане за вот на недоверие и когато председателят на управляващата партия дойде и говори в парламента, да станеш и да излезеш”.
В този ред на мисли и на метаморфози на премиера Б.Б. може би е редно да припомним, че той създаде абсолютният прецедент да не присъства на дебатите при два вота на недоверие. А в понеделник дойде, поседя 5 минути в залата и отиде в кабинета на Цецка Цачева.
Според едни – за да наблюдава дебатите по телевизора, според други – за да гледа тенис. И в единия, и в другия случай – все сам като куче – по собственото му определение за живота му в правителствената вила в Бояна.
