САЩ са изправени пред опасността да спрат плащанията си към своите длъжници. Подобно събитие ще се усети в целия свят, разбира се,
тъй като Вашингтон дължи много пари на редица държави. Редакторите на германския вестник "Ханделсблат" са си направили труда да съставят списъка с основните 25 кредитори на САЩ, а авторитетното седмично бизнес списание „ВиВо” публикува по този повод един своеобразен плакат-некролог, на който пише:
Събуждане от мечтата. „Дълг, безработица, стагнация – какво означава за нас краят на суперсилата“. Подобен тон вече се държи в най-сериозните издания в Германия. В нашенските медии думите се подбират грижливо и услужливо и се говори за „проблемите на САЩ”, за разлика от „банкрута на Гърция”, при положение, че на практика говорим за едно и също нещо.
Иначе казано, двойният стандарт е на пълна мощност, въпреки че „проблемите на американците” доведоха до нов нечуван рекорд и в цената на златото – цената на една тройунция злато се повиши до 1625,70 долара и регистрира исторически максимум.
Интересно, как днес ще коментират колапса на задокеанската империя нейните български преторианци, които само преди две години не желаеха и да чуят за струпващите се на Америка градоносни облаци.
Тогава в цяла поредица публикации във в. „Десант“ показахме аргументирано как дългът ще усмърти империята, при това тогава той бе само десет трилиона, а в момента върви уверено към петнайсет трилиона долара. При което, това е само видимата част на айсберга.
Вероятно същите тези дърдорковци за демокрация и сега ще измъкнат заека от ръкава с евтиния аргумент, че в последна сметка Обама и републиканското мнозинство ще се разберат и няма да се стига до дефолт, но първо, това не е много сигурно, защото онзи ден председателя на Камарата на представителите Джон Бейнър заяви в прав текст:
„Тъжната истина е, че президентът искаше празен чек преди шест месеца и днес пак иска празен чек. Това просто няма да стане“. И второ, вдигане на тавана на вътрешния държавен дълг не решава нещата със самия дълг и всички онези планини от конфликти, натрупани от империята живяла на гърба на света в последните петдесет-шейсет години. Както не ги реши и безумното печатане на долари с нищо непокрити.
В светлината на случващото се, прогнозата на проф. Галтунг за погиването на империята САЩ до 2020 година ми се струва, че подлежи на още една редакция.
Да ви припомня, че в първоначалния си вид, прогнозата на норвежкия учен визираше 2025 година, но след като на власт в Белия дом дойде безподобния Джордж Уокър Буш, професор Галтунг се видя принуден да скъси срока до колапса, защото „неговите (на Буш) тесногръди възгледи са чист фундаментализъм, което ме накара да намаля периода с пет години, защото този човек ускорява събитията…”, заяви ученият.
Една икономика, дори и най-голямата, която има 15 трилиона „официален” държавен дълг, реална инфлация от порядъка на 10%, реална безработица 22%, произвежда 20% от световния брутен продукт, а излапва 40% от СБП и на всичкото отгоре брутният й вътрешен продукт се базира на почти 80% услуги, е кандидат за отвъдното.
Впрочем, в този дух гуруто на меркетинга проф. Филип Котлър предрече: „Настъпва ерата на хаоса”. Котлър говори за турбулентни полета, които създават несигурност и невъзможност за предсказуемост, затова новото нормално състояние е не просто криза, а турбулентност.
Лошото в цялата история със срутването на империята САЩ е, че германците са прави – всички възможни икономически злини са вече на прага и тропат по световната порта.
При нас нямат проблеми. България – като класически разграден двор, просто няма порта.
* Заимствано от заглавието на едноименния роман на Ърнест Хемингуей
** Цифрата е засечена на Часовника на дълга в Ню Йорк в сряда, 27 юли 2011, 14:37 ч.
