Ще си позволя да изкажа мнението си за трагедията в Норвегия, при това в категорично несъгласие с повечето гледни точки,
Автор: Валентин Фъртунов
които мярнах из медиите, включително и на двама водещи наши изследователи Владимир Чуков и Ивайло Дичев, чиито медийни коментари по темата оставиха у мен сериозна неудовлетвореност. Цитирам части от коментарите им, които не променят смисъла си, извадени от контекста, или поне така се надявам.
Проф. Владимир Чуков, арабист: Самият термин фундаментализъм е роден от християните, от американската евангелистка църква в края на 19-и век. Протестантите евангелисти създават подобна радикална тенденция в небесните религии. Явява се както опит за реформа на протестантската християнска църква.
Едва по-късно тази тенденция е възприета от ислямистите и е разпространена от медиите в тази версия – ислямски фундаментализъм.
Вижте, убиецът от Осло критикува собствената си църква, той казва, че тя не може да извърши онези функции и задачи, за които тя е избрана, на които се е посветила. Тази тенденция е специфична и много характерна за протестантите.
Реално ние изследователите много трудно можем да доловим подобна тенденция сред католиците, още по-трудно – сред нас, източното православие.
Това, което се появява като портрет на Андерш Беринг Брайвик, напълно съответства на белезите на християнския радикален фундаментализъм – той е бял, мъж, на средна възраст, от средната класа, изключително образован.
Върху тази социална и психологическа характеристика наслагва различни елементи на фобиите – той е антиуниверсалист, той е антиевропеист, той е против НАТО. Той мрази абсолютно всичко.
(Откъс от телевизионно интервю, посветено на трагедията в Норвегия)
Проф Ивайло Дичев, антрополог: Религията тук е само елемент от по-общия проблем на ксенофобията, на обличането на омразата към другия в културни одежди. Както видяхме, Андерш се определя като християнин, но е и дарвинист, и проповядва езически култ към нордическата „раса“. Самите кръстоносни походи, които той съпреживява в малко комиксов стил, са голямо престъпление на християнството, което истинските вярващи са осъдили отдавна.
Религията не бива да мислим като причина за едни или други жестокости, а като форма, която омразата и съперничеството с другия си дават...
...Европейският проект е пред провал повече от всякога. И това не е заради някаква външна опасност от орди мюсюлмани или Бог знае какви. Тези хора крепят застаряващите европейски общества, като осигуряват приток на млада работна ръка.
Провалът е заради взривообразното разрастване на егоизма, заради пълното нежелание да се инвестира в някакво общо бъдеще. На този фон парадоксалното е това, че неофашистите започват да бъдат единствените, които говорят за Европа, макар да го правят по своя специфичен начин.
(Откъс от вестникарско интервю, посветено на трагедията в Норвегия)
За буквоядите ще декларирам предварително, че насилието и разбира се най-вече убийствата, са неща отвратителни, но това не означава, че трябва да се занимаваме единствено и само с терористичния акт, жертвите му и детайлната биография на извършителя му. Защото крушка си има опашка.
Зад взрива в центъра на норвежката столица и хладнокръвната стрелба-екзекуция над младежите в парка на остров Утоея надничат натрупванията на цяла една епоха, макар и все още най-кратката в световната история.
Наднича мондиализмът – нахъсен и поощрен в десетилетията на тотална глобализация, и зад рамото му в сумрака, без кой знае какви затруднения, можем да съзрем познатите физиономии на един световен банков и въобще корпоративен картел, който иска единен световен общ пазар. Пазар на дива консумация и жадуващи единствено за хляб и зрелища равни, еднакви, сиви потребители, които безпроблемно можеш да разместваш и манипулираш групово и поединично.
Разбира се, на подобен антиутопичен световен общ пазар всякакви там държавности, националности, народности са му дълбоко противни и антипатични до смърт, защото фрагментират мечтаната световна консуматорска общност. И тогава на дневен ред идва великолепно изпипаната мондиалистична технология на етичен инженеринг – мултикултурализмът.
Мултикултурализмът не е повече от облечена в купешки думи имперска политика за поддържане на ред сред омешаните тълпи в провинциите на империята. Провежда се с информационни технологии за масова манипулация, защото живеем във времето на информационните технологии. Във времената на меча се е извършвало с меч, във времената на кладите се е извършвало с огън.
Най-мащабният експеримент за национално-културно прочистване, мондиалистите успяха да стартират не другаде, а на Стария континент. И този експеримент, наречен Европейски съюз, се провали с гръм и трясък, но не заради взривообразното нарастване на егоизма, както Ивайло Дичев твърди, а заради неминуемия провал на империята САЩ, чийто боздуган мондиалистите използваха, за да си разчистят пътя към мечтания световен общ пазар.
И още нещо – заради перверзността на самата идея за унищожение на основните клетки и системи на човешката общност – семейството и нацията. Идеята всички да приказваме, пишем и мислим на един език, но не нашия си, а английски, идеята всички да сме потопени в единна култура, но не нашата си, а масовата консуматорска холивудска култура, претърпяха пълно фиаско.
Европейските народи след първоначалната еуфория от отворените граници и ентусиазирано от пиар кампаниите побратимяване, доста бързо изтрезняха и установиха, че не се чувстват уютно в новия Вавилон, че не искат да слушат безкрайното мрънкане за още права на най-невъобразими малцинства, че им е гадно кварталите им да се превръщат в бантустани, а в църквите им да се венчават поредните педерасти.
Мултикултурализмът бе наврян на тъмно и злачно място, притиснат от хилядолетни традиции и достойнство на национална принадлежност и култура. Защото този мултикултурализъм, който кукловодите нетърпеливо натрапваха с масирани медийни атаки, няма нищо общо със зачитането и уважението на националните култури.
Неговата единствена цел е да ги асимилира, изкуствено поощрявайки и фаворизирайки стотици и хиляди маргинални, псевдо- и квази- култури на измислени малцинства, много често противоестествени и извратени. И когато европеецът се видя задушен в тази примка, той се пробуди, отдръпна се и се върна в периметъра на народа си, на нацията, върна се при корените си, които му дават родния език, песни, обичаи и историческа памет, т. е. поиска си обратно идентификацията.
Жалко е, че Владимир Чуков, посочвайки много точно къде са фокусирани днес големите европейски отрицания – антиуниверсализъм, антиевропеизъм, антиатлантизъм, не извежда очевидното, а се втурва за финал във сляпата уличка – той мрази абсолютно всичко (!?). В този финал логиката някак си убягва и се подменя с внушителност на фразата.
И накрая, не търсете под вола теле.
Неофашистите са следствие, а не причина за този процес. Много е смешно като наблюдавам как големите комерсиални медии внимателно избягват в цялата тая афера около норвежеца думата национализъм. Въртят, сучат – та неофашизъм ли не щеш, християнски фундаментализъм ли не щеш, крайнодесен екстремизъм ли.
Това, разбира се, са пълни глупости. Случаят в Осло е обикновена патология на един болен мозък. Но зад него настина стои един ясен и оформен процес. И това е остър завой на европейските общества към корените си, към ясна и категорична национална самоидентификация. В което няма нищо лошо.
В това е бъдещето. Глобално бъдеще на национални държави с ярки и пъстри култури, литература и изкуство на стотици национални езици, съхраняван и развиван фолклор и традиции. Това е богатството на този свят!
А иначе съм напълно съгласен с Ивайло Дичев, че мултикултурализмът става с пари, с много пари. Но понеже изобилие от пари в обозримо бъдеще не се вижда, ще го отложим мултикултурализма за по-добри времена.
