Независимо от това какъв ще бъде изходът от съдебно разследване във Франция – дали управляващата директорка на МВФ
Кристин Лагард трябва да бъде разследвана официално заради това, че е одобрила плащането на компенсация на приятел на президента Никола Саркози, докато е била финансова министърка – това оставя петно върху авторитета на международната финансова организация.
Ако съдът подкрепи иска на прокуратурата, това може да коства на французойката високия пост в управлението на МВФ, който тя пое само преди месец на фона на сътресения в световната икономика.
Прокуратурата твърди, че Лагард е злоупотребила с властта си, като е одобрила през 2008 г. изплащането на 285 милиона евро на бизнесмена Бернар Тапи, за да оттегли иска си срещу бившата държавна банка „Креди Лионе“, която по думите му го измамила през 1993 г. при продажбата на дела му в компанията за спортна екипировка „Адидас“.
Тапи, бивш министър в лявото правителство, който подкрепи Саркози на президентските избори през 2007 г., загуби делото през 2006 г. пред най-висшата съдебна инстанция във Франция, но обжалва решението, след като Саркози спечели изборите.
Лагард, която отрича да е направила нещо нередно, все пак е пренебрегнала възраженията на министри относно прекратяването на делото, заявявайки че е важно дългогодишният процес да приключи бързо. Няма обвинения, че Лагард се е облагодетелствала лично от крайното решение на съда.
Да си припомним, че все още не е приключила сагата на другия французин Доминик Строс-Кан, който заемаше същия пост в МВФ преди Лагард.
Предварителното разследване в Ню Йорк по обвинение в сексуално насилие, повдигнато от камериерка в нюйоркски хотел срещу известния със забежките си по тънката част финансист, продължава да се точи. По всичко изглежда, че в този случай Строс-Кан ще се измъкне безнаказано, но във Франция го чака друг съдебен иск, заведен от журналистка със същото обвинение.
Съдебният интерес към двамата висши френски чиновници без съмнение хвърля тежка сянка върху самия МВФ и критериите, по които се избират ръководителите му. Колкото до Франция, това е държава, за която се знае добре, че е дълбоко затънала в корупция и недосегаемост на политическата върхушка.
