Докато бяха част от правителството, Сергей Станишев и Ивайло Калфин забравиха за социалните идеи и се сетиха за тях чак след като станаха опозиция
08 Август 2011, Понеделник
Съборът на БСП на Бузлуджа винаги е бил парад на лицемерието. Умилителна гледка е да видиш например Румен Овчаров – човек,
Автор: Найден Хадживасилев
който официално притежава 381 кв. м апартамент, 330 кв. м къща и т.н., а неофициално много други финансови и материални благини, как пее на бузлуджанската поляна „На крак о парии презрени...“ Същото важи и за други отговорни другари, които всяка година използват събора, за да бъдат поне за няколко часа равни със своя отруден и в повечето случаи беден електорат.
Словата на лидера на партията Сергей Станишев и неговите съратници, както обикновено, бяха пълни с празни приказки, нямащи нищо общо с реалността. „Очакват ни може би най-тежките избори за кметове и президент, които съвременна България е виждала. Срещу нашите хора ще се хвърли целият ресурс на държавата на ГЕРБ...“
Това заяви Станишев пред близо 50 000 симпатизанти. Кандидатът за кмет на София Георги Кадиев пък определи изборите наесен за „свещена война за вземането на България обратно и връщането й на хората“ и обеща да превземе столицата. Кандидат-президентът Ивайло Калфин заяви, че „ние ще спрем това, което мачка страната от две години и ще докажем, че... социалните идеи ще пребъдат в България“.
Чудно, дали тези хора сами вярват в това, което говорят. Факт е, че ГЕРБ е партия, в която има силен авторитарен уклон, полицейщина и т. н. Твърде вероятно е днешните управляващи да използват държавния ресурс в своя полза за предстоящите избори.
Не това обаче е най-големият проблем на БСП. Напротив – партиите, които са мачкани от властта, често печелят от това, стига самите те обаче да са достатъчно качествен политически субект, който има доверието на хората.
Само дето БСП отдавна не е такъв субект. Още през 2005 г., когато социалистите спечелиха само 82 мандата, беше ясно, че нещата за тази партия никак не са розови. Червените обаче не бяха виждали власт от 8 години, а техният апетит в това отношение е неизчерпаем.
Те тази власт с кръв са я вземали, както се казва. Мнозина от сегашните соцръководители са наследници на висшата номенклатура, родени са на власт и не могат да си представят въобще ситуация, в която не са на софрата. Затова в БСП спретнаха една бърза коалиция със сина на монархофашиста Борис III, ако използваме терминологията от преди 1989 г., и се настаниха удобно във властта.
Именно тогава беше моментът социалните идеи да пребъдат в България, както сега иска Калфин. Само дето се случи точно обратното. Вярно, че паметта на народа често е къса. Но хората едва ли са забравили, че управлението на Тройната коалиция, освен че беше триумф на криминалната олигархия и корупцията, нямаше нищо общо със социалните идеи.
Именно тогава се въведе плосък данък, който както е известно облагодетелства по-богатите слоеве. В предишния мандат управляващите въведоха ДДС за протезите и количките за инвалиди, отказаха да го намалят за книгите, но го намалиха за туризма, увеличиха субсидията на партиите и т. н.
Бойко Борисов е бедствие за България, но това бедствие ни го докара най-вече предишното управление, доминирано точно от БСП. Ако имаше нещо хубаво на Бузлуджа, това беше делтапланерът, който изсипа позиви, в които пишеше:
„Днес партийците от „Позитано“ 20 не могат да скрият своя политически и морален банкрут, защото брутално избягаха от идеали, морал, дълг и отговорност“. Въпросните партийци, разбира се, се държаха така, все едно тези думи не се отнасят за тях.
В България определено има място за истинска лява партия. Но БСП в сегашния си вид няма как да бъде такава.
