Франклин Ламб е специалист по Близкия Изток, професор по международно право, особено силен с това, че е полеви анализатор – т.е. прекарва значително време на място, в горещите точки, за които пише.
Автор: Франклин Ламб Форин Полиси Джърнъл
На 30 юли – денят преди в тази 97,5% мюсюлманска страна да започне свещения месец Рамадан, говорителят на НАТО – Роланд Лавойе, неумело се опита да обясни на журналистите в хотел „Риксос“ и по света защо се налага НАТО да бомбардира три телевизионни кули в Триполи, убивайки трима журналисти/техници и ранявайки 15 други.
Както повечето хора, намиращи се в момента в централните части на Триполи, аз бях събуден към 1.50 ч. през нощта от първата от общо девет експлозии, три от които аз самия наблюдавах от своя балкон на около 800 ярда и видях как една от кулите бива взривена на парчета.
По четирилентовата магистрала, опната непосредствено пред хотела и под балкона ми, която върви успоредно на бреговата ивица, аз видях два автомобила, които лудо завиваха наляво и надясно, опитвайки се вероятно да избегнат натовска ракета, страхувайки се, че те самите може да станат мишена.
Според натовският говорител Лавойе, гледането на правителствената телевизия от населението на Либия и следователно слушането на терористични съобщителни публични услуги, отнасящи се до въпроси като наличието на бензин, разпределяне на храна за Рамадан, емисии за местата, които да се избягват заради скорошни бомбардировки на НАТО, молитви и лекции на шейхове върху морални и религиозни въпроси по време на Рамадан, както и таблици с времената за молитва, детски програми и др. трябва да се спре незабавно.
Причината да се бомбардира либийската правителствена телевизия, според НАТО е, че либийският лидер Кадафи е давал интервюта и е държал речи след поредните бомбардировки, които отскоро включват и болници, складове за храна за Рамадан, главната водопреносна система на страната, университет, частни домове и повече от 1600 други цивилни обекти.
НАТО вярва, че предотвратяването на използването от Кадафи на либийските обществени честоти влиза в рамките на резолюции 1970 и 1973, обхватът на които бе разширен до неузнаваемост от техния първоначален замисъл. Говорителят на НАТО твърди, че либийското ръководство използва телевизионните съоръжения, за да осуети „хуманитарната мисия“ на НАТО, и за пореден път „поставя под риск живота на цивилното население“.
Официалните либийски лица признават, че използват медията за комуникация с населението, включително за да подтикнат към племенно обединение, да проведат диалог с тези, базирани в Бенгази, които всички тук наричат „натовските бунтовници“, да убеждават за незабавно спиране на огъня и за призив към всички либийци да се съпротивят на това, което повечето хора тук, включително полковник Кадафи наричат „натовска кръстоносна агресия“.
В западна Либия, а дори и в източна, многото наскоро дезертирали бунтовници, пристигащи всеки ден, смятат, че НАТО е загубило респекта на тази страна, на Африка, на Близкия Изток и все повече на международната общност. Причините са добре познати тук и включват серийните фалшиви обяснения и описания за това какво се случи през февруари в районите на Бенгази и Мисрата.
В допълнение, натовските бомбардировки се увеличиха с приблизително 20 % след 25 юли и ще продължат да се увеличават, според френския министър на отбраната Жерард Лонгет, който, заедно с английския си колега Лиам Фокс, докато публично говорят, че НАТО трябва да продължи с бомбардировките, в частни разговори споделят своята фрустрация от убийството на бунтовническия лидер Абдул Фатах Юнис.
Това убийство, според либийските власти, най-вероятно е извършено от бунтовническите командири на Юнис или от Ал Каида. Двамата министри са споделяли усещането си, че бунтовническото командване в Бенгази е пред колапс. Така смятат и много от лидерите на НАТО, както и от администрацията на Обама.
Бивш високопоставен член на Либерално-демократичната партия на Великобритания – сър Мензис Кембъл, отправи призив към правителството на острова да преосмисли своето вмешателство във войната в Либия. Кембъл заяви, че Великобритания трябва да предприеме „цялостно преразглеждане“ на своето участие в конфликта на НАТО в Либия след убийството на опозиционната фигура Юнис и трябва „да помисли относно край на играта с този конфликт“.
Един поддръжник на либийското правителство, който тъкмо пристигна в Триполи, твърди, че е прекарал 2 месеца в Бенгази в ролята на връзка между НАТО и бунтовниците. Той разказа на съсредоточената си публика в хотела тази седмица много подробности за фрустрацията на НАТО от влошаването, корумпирането и некомпетентността на техния „тим“ на изток, както и за становището на ЦРУ, че „Ал Каида ще изяде Махмуд Джибрил и цялото бунтовническо ръководство като ифтар за Рамадана през август.
Те просто изчакват правилната възможност да направят драматичния си ход и да поемат контрола“.
Само фанатиците на „хуманитарната интервенция“ може сериозно да обмислят модел на продължителна и кървава сухопътна война, необходима, за да се спечели властта. По този начин, да се заложи на съюз с НАТО, сега изглежда, че е било обречено от самото начало, въпреки че Алиансът определяше правилата на играта.
Силата, която бързо навлиза в този конфликт, е ръководството на либийските, повече от 2000 племена. В серия от срещи в Либия, Тунис и на други места, Племенният съвет говори убедително и изгражда политически блок, който изисква край на това либийци да убиват либийци.
За най-голямо се смята либийско племе „обейди“, към които принадлежи семейството на Юнис. Някои племенни лидери и членове се заклеха да отмъстят на бунтовническите водачи и докато носеха ковчезите на Абдул Фатах и неговите двама спътници, повтаряха, скандирайки под погледа на бунтовническите сили за сигурност, че „кръвта на мъчениците няма да отиде напразно".
Племенният съвет на Либия издаде манифест, от който става ясно, че имат намерение да сложат край на конфликта, да помогнат да се изпъдят „кръстоносците на НАТО“ и да постигнат реформи, докато подкрепят правителството на Кадафи, базирано в Триполи. Преди края на Рамадан, те възнамеряват да спрат либийската криза, дори ако трябва да съберат своите стотици хиляди активни членове и да маршируват до Бенгази.
НАТО, според различни академици от университетите „Ал Насър“ и „Ал Фатах“ и според племенните водачи, изглежда учудващо невежо и дори пренебрежително относно племената на тази страна и историческата им роля във времена на кризи и чуждестранна агресия и окупация. Един племенен водач, добре познат на Италия, е Омар Муктар, чийто образ в една нагла ирония сега се опитват да ползват като пиар „натовските бунтовници“.
Докато НАТО и неговите поддръжници планират своя „край на играта“, не е лошо да вземат предвид някои извадки от манифеста на Либийския племенен съвет, издаден на 26 юли. Говорейки от името на 2000-те племена на Либия, Съветът издаде Прокламация, подписана от голямо множество племенни водачи от източна Либия (където е и Бенгази).
„С това писмо към забележителната Африканска среща на най-високо равнище (всъщност срещата е втората индо-африканска среща на високо ниво с участието на индийския премиер и премиерите на 43 африкански държави), проведена в Адис Абеба, видните вождове от източните племена на Великата джамахирия потвърждават своето пълно отхвърляне на така наречения Преходен съвет в Бенгази, който не е бил номиниран, нито избран от племенните представители, а по-скоро наложен от НАТО“.
„Демокрация ли е да налагаш хора с въоръжена сила върху хората на Бенгази? Много от техните лидери не са даже либийци или от либийски племена, а идват от Тунис и други страни“.
„Племенният съвет потвърждава своето продължаващо сътрудничество с Африканския съюз по отношение на отправените предложения за помощ да се предотврати агресията върху либийския народ"...
„Племенният съвет осъжда кръстоносната агресия срещу Великата джамахирия, осъществена от НАТО и арабските регресивни сили, която е смъртна опасност за либийските цивилни, продължавайки да ги избива, докато НАТО бомбардира цивилни обекти"...
„Ние не приемаме и няма да приемем друга власт и авторитет от тези, които сме избрали с нашата свободна воля, и които са Народния конгрес и Народните комитети и популярното обществено ръководство (бързам да поощря критиците на „диктатора Кадафи“ и изобщо - „диктатура ли е Либия“ да се запознаят с устройството на тази държава), и ще се противопоставим с всички достъпни средства на натовските бунтовници и техните кланета, насилие и осакатяване. Ние възнамеряваме да се противопоставим с всички достъпни нам средства на натовските кръстоносни агресори и техните назначени лакеи“.
Според представител на Върховния племенен съвет на джамахирията „племената на Либия до днес не се бяха изцяло присъединили към отблъскването на натовските агресори. Днес го направихме и това трябва да послужи за знак към НАТО, че ние няма да спрем докато те не напуснат нашата страна и ние ще се погрижим те никога да не се върнат“.
