Бабаит, изтупан в Армани”, е най-актуалният кадър, запечатал в неудобна поза премиерът Бойко Борисов.
Автор: Илияна Христова
Кадрото направил американският посланик Джон Байърли през 2005 г. Негов доклад изтече чрез „Уикилийкс” и само затвърди американските впечатления за Борисов. Това е една дълга черно-бяла лента, в която преобладава черното.
Както винаги, пръв защитник на премиера се оказа сегашният американски посланик Джеймс Уорлик. След като през пролетта отиде на крака в българския парламент да излъска имиджа на Борисов, зацапан от тогавашна грама, сега Уорлик пак взе думата. Този път да се разграничи от Джеймс Пардю, който също по-рано управляваше щатската амбасада.
В интервю Пардю бе обвинил Борисов в разиграване на политически театър и абсолютно нулеви резултати в борбата с престъпността. „Нека сега само да кажа, че той е частен гражданин понастоящем и не представя възгледите на американското правителство", реагира Уорлик.
Целенасочено вдигане на шум с цел отклоняване на вниманието скрива няколко важни детайла. Първият е, че Уорлик, колкото и да брани Борисов, никога не е отричал съдържанието на грамите.
„Не коментираме „Уикилийкс”, позицията на американското правителство е друга”, са най-честите реакции на посланика.
Дори в цитирания по-горе коментар (по отношение на Пардю) Уорлик заявява, че „понастоящем” мнението на САЩ за Борисов е различно.
Т.е., Уорлик казва какво е в момента, без ни най-малко да отрече какво е било в миналото.
Топлата американска грижа към сегашния български премиер се знае и по същество посланикът не ни казва нищо ново. Знаем също, че Пардю днес си е частно лице. Без да лъже, Уорлик вдига ласкава за българския премиер пушилка.
Но има и още нещо доста по-интересно.
През 2006 г. Байърли прави извода, че егото на Борисов може да бъде използвано напълно в интересите на САЩ. Ето и пълният цитат:
„Егото на Борисов може да е най-силният ни лост за влияние върху него - той жадува за международно внимание и особено цени одобрението на САЩ. Ние трябва да продължим да вървим по тънката линия между това, да бъдем експлоатирани от пропагандистката машина на Борисов или да отблъснем един изключително популярен и видимо проамерикански политик, който вероятно ще бъде следващият български лидер”.
Вземете тези думи и ги сравнете с поведението на Уорлик. Няма противоречие. Днешният тукашен говорител на Вашингтон неотклонно следва правилното прозрение на предшественика си – ходи подир Борисов, четка го, задоволява егото му. Напълно според повелята на Байърли му подарява „международно внимание” и „одобрението на САЩ”.
Стреми се „да не го отблъсне”, мъчи се да го използва. Борисов жадува за медийна любов, Уорлик ходи по медиите, дава му я и го направлява. А покрай забатачената сага с АЕЦ „Белене”, историята с шистовия газ и други събития знаем, че Борисов радушно отвръща с целувки.
Много по-страшни от израза за „бабаита” са други консататции на Байърли. Той пише за скандали с източване на гориво, свързани с Борисов, за нелегални сделки в комбинация с Лукойл и за „сериозна контрабанда на метаамфетамини.”.
Данните били потвърдени от SIMO, което вероятно е някаква секретна американска структура. Заради „Уикилийкс” всичко това вече е публично, може да се прочете на всеки сайт. Но нито опозицията, нито българските медии реагираха. А самият Борисов ходи и се хвали с подкрепата на посланика.
Най-интересно ще бъде след време, когато се разсекретят грамите, които днес пише Уорлик. Вероятно са със следното съдържание: „Ходих, четках, уморих се, но използвах егото му съобразно интересите на САЩ”. Всички днес забравиха, че нито Байърли, нито Пардю навремето си позволяваха да кажат нещо публично срещу Борисов. Страшните истини са ги писали секретно. Уорлик вероятно прави същото – публично хвали, а тайно точи молива.
От край време международната политика на Вашингтон се базира на принципа „Кучи син, но наш кучи син”. Чрез този израз президентът Айзенхауер окачествява диктатора Стреснер на Парагвай.
Отношението на САЩ към много лидери по света се определя по критериите „наш” и „ваш”. Тъй и Борисов, ако е бабаит, е наш, но и техен.
Най-отвратителното в цялата история е, че танцът на тандема Борисов-Уорлик среща аплаузи. Единият се умори да приказва колко много подкрепя другия, а вторият вее подкрепата като байрак за святост. И на никой не му идва наум да попита дали американският интерес е идентичен с българския.
Бойко Борисов се очертава като най-лесния български премиер, с когото американците си имат работа. Уорлик следва интересите на САЩ, което не е проблем. Проблемът е Борисов какво следва.
