Училището в Крушаре посреща първия учебен ден като катакомба
Олющена мазилка и изпочупени прозорци – в този вид училището ще посрещне 15 септември
06 Септември 2011, Вторник
Докато държавата щедро пилее пари за строеж на спортни бастиони, а правителството с лека ръка реши да хариже средствата
Автор: Лалка Кипрова Снимки Николай Недев
за образование на МВР и вдигна с 50 милиона лева издръжката на паразитната структура, училищата в страната тънат в разруха.
В навечерието на първия учебен ден, чрез вестник „Десант“ потресени родители на ученици от сливенското село Крушаре поканиха вкупом целия кабинет да гостува в населеното място и призоваха министрите преди да решат да харчи парите на
данъкоплатците за задоволяване егото на премиера, да видят с очите си какво е реалното състояние на школата у нас – порутени учебни сгради, бедни и изтормозени от страх от уволнение преподаватели и подрастващи, които попиват цялата тази грозота и мерзост на запустението. И ако успеят да се отърсят от целия този кошмар, се посвещават на образоването си.
Дни преди заветния 15 септември основно училище „Черноризец Храбър“ в Крушаре ще посрещне своите възпитаници като катакомба. Видът на 110-годишното образователно средище наистина е плачевен. Школото, където се обучават около 190 деца на възраст между 7 и 14 години, прилича повече на декор от филмите за бомбардировките през Втората световна война, отколкото на образователно средище.
Фасадата на сградата му е олющена, парчета мазилка висят от нея, вратите са изкъртени, а прозорците – изпочупени. Физкултурният салон, където преди години са тренирали плеада от талантливи гимнастици, извоювали три републикански титли, е потънал в прах и мръсотия.
Усещането за злокобност още повече се задълбочава, щом човек зърне обезглавения паметник на някогашния патрон на училището – Никола Вапцаров, който стърчи като гилотиниран точно срещу входа на сградата и стряска минувачите. Картината става още по-печална щом човек надникне във фоайето – от огромното пано с надпис „1300 години България“ са изпадали не само почти всички букви, но и се е изгубило цяло хилядолетие.
Сега, когато се навършват точно 1330 години от основаването на България, учениците от ОУ „Черноризец Храбър“ разбират, че държавата ни наброява едва 300 години. Явно обаче и този факт не смущава абсолютно никой от ръководството на школото.
И докато цялото село цъка с език при окаяния вид на образователния център, безобразията в него продължават – в началото на лятото била наета бригада, която да му направи ремонт.
Какво било изумлението на жителите на Крушаре, когато вместо очакваното обновление, след няколко месечни ремонтни дейности се оказало, че майсторите не са свършили почти нищо. Седмица след като работниците са си изнесли мистриите, учебното заведение продължава да прилича на строителна площадка.
Само кутиите от бои, зарязаните строителни материали и трудовашки колички напомнят, че тук изобщо някога са се навъртали строители. Иначе резултатът от цялата тази дейност клони към нула, увери се екип на „Десант“, който родители повикаха в Крушаре, за да види как се хвърлят пари на вятъра.
Фасадата на школото е боядисана в бананов цвят, но само над официалния вход. Външните стени от всички останали страни стоят непокътнати от години, защото пари няма. Възмутени родители споделиха, че средствата за ремонт са инвестирани основно за освежаване на... тоалетната на директора и учителите. Колко струва масрафът да се лъснат нужниците, така и никой не пожела да ни каже.
Директорът Дянко Желязков е в отпуск и парира всякакви опити за контакт с височайшата му особа, понеже не желаел да го безпокоят в извън работно време. Касиерката на учебното заведение пък побягна като дявол от тамян, щом научи, че вестникари са пристигнали в селото.
А кметът Пеню Дичев, който е бил директор на ОУ „Черноризец Храбър“ до 1997 година, отзивчиво ни разказа за славното минало на училището, но дума не отрони колко пари са похарчени за ремонта. Не му казват от Община Сливен. И на нас не казаха, въпреки настояванията ни...
Все пак се наслушахме на оправдания как за обновяването на класните стаи средствата не достигнали. Парите били малко и поради тази причина не можело да бъдат подменени старите дървени рамки на прозорците с модерна дограма, за да се отърват най-сетне учениците от усещането, което не ги напуска цяла зима, че вместо в класна стая, се обучават в иглу.
„Стане ли студено, стоим с якета в час. Завили сме се като шушулки и едва дочакваме звънеца. Циганетата от нашия клас не издържат на студ. Излизат по средата на часа и ходят да се топлят в магазина до училището", разказва 13-годишният Христо, който тази година ще бъде седмокласник.
Негови преподаватели с неохота признават окаяното състояние на школото и се тревожат, че родителите на повечето от българчетата ги записват в училища в Сливен и вече 90 процента от учениците тук са от ромски произход.
