Невероятното за голяма част от дясно-ориентираните българи стана факт – „Синята коалиция“ се разпадна тъкмо във формата
Автор: Анна Петрова
за президентските избори. На нейно място се пръкна нещо като Франкенщайн – мутант, роден от политическото инженерство в нов клуб по интереси, от който натрапчиво се разнася миризмата на нафталин.
Мил пардон към посивелите чичковци, надуващи бутафорни политически бицепси, но те наистина ухаят на нафталин, а не на анаболи: „вечният“ Стефан Софиянски, Евгени Бакърджиев-Валяка, дори бившето гергьовско агне Любен Дилов-син.
Всеки от тях води бутикова по размери политическа дружина, а всички вкупом възродиха някогашната абревиатура ОДС. Тя вече дори не претендира да е обединение, а само „Общност на демократичните сили“.
Тe това ново ОДС се регистрира само за президентските избори и доста ехидно показа кукиш на гробокопача на старото СДС Иван Костов, ...с което му направи голяма услуга.
Защото Румен Христов е бита карта
Да, кандидатът за президент, спечелил първо срещу Надежда Михайлова на вътрешните избори в СДС, а след това и срещу Светослав Малинов в „Синята коалиция“ - опитният и обигран Румен Христов – е и бита карта, защото е непопулярен, дори неразпознаваем, но пък с прекалено богато политическо минало.
Затова някои социологически проучвания му дават 2 на сто от гласовете на предстоящите президентски избори, други му предвещават дори 2 х 2 процента, но никой не го вижда в призовата тройка.
Румен Христов не е кандидатът на определящите се за десни, преди всичко защото огромна част от тях проявиха впечатляващ конформизъм и припознаха за автентична десница управляващата ГЕРБ.
Заместникът на Мартин Димитров в СДС не е номинацията и на ДСБ, обратно на твърденията на Иван Костов, че те ще го подкрепят, независимо от сключеното зад гърба му споразумение с новото ОДС.
Старата синя лисица
Иван Костов беше и остава властелин на политическото задкулисие. За дълъг период от време дори успяваше да управлява по удобен за него начин действията на младия лидер на СДС Мартин Димитров.
Той, въпреки че има много повече свои депутати, беше отстъпил на Костов правото да „кове“ стратегията на „Синята коалиция“ както в Народното събрание, така и извън него. Мартин Димитров вадеше вместо Костов кестените от огъня, вкл. след като Костов реши да са опозиция на ГЕРБ заради неполучените постове в изпълнителната власт.
Иван Костов има „алиби“ и за последвалия цикъл на (полу)контролиран разпад на „Синята коалиция“ - надеждата за шанс да остане целият в бяло, когато дойде време да се плаща предизвестената изборна загуба.
Излишно е да се казва, че тя далеч няма да се ограничи с отпадането на Румен Христов от надпреварата за „Дондуков“ 2.
