Напоследък турският външен министър проф. Ахмед Давутоглу някак си без да губи благата си усмивка под мустаките,
нещо загуби ищах да говори по любимата си тема – как добрата стара Турция има външнополитическа доктрина за нулеви проблеми със съседите си. Нещо, което не пропускаше само допреди година-две да изтъкне във всяко свое интервю или публично изказване.
Какво стана – съседите ли ги налегна лошотията или дребничкият анкарски професор пише нова доктрина?
Ако направим един бърз преглед, ще установим, че Израел си е все същият и никого не се опитва да изненадва с братска любов към палестинците. В Сирия все така на власт е фамилията Асад, само дето напоследък Западът се е заел да спретне на Башар една китна „Арабска пролет”.
Членката на ЕС – Република Кипър, все така си седи закотвена в Източното Средиземноморие и не се кани да отплава към по-тихи води, само дето се готви да поеме председателството на Общността през втората половина на следващата година, както е според европейската конституция.
И освен това възнамерява да направи най-простото нещо в света – да сондира под морето за природен газ в икономическата си зона, при това откъм тази страна, която граничи с израелската икономическа зона. А вината на Евросъюза е, че смята да продължи нормалната практика за ротационно председателство на Общността, като идва ред на Кипър.
Както виждате, колкото и да се вглеждаме за вина у турските комшии и партньори, вина няма, а лошотията е в границите на приемливото – всеки си има трески за дялане.
Остава професорът да е отпочнал здраво писане на нова външнополитическа доктрина, примерно „Максимум проблеми със съседите”. Не му отива на добродушните мустаки, но от друга страна, не можете да не се съгласите, че много повече отива на неоосманизма, който цъфти и връзва зад Босфора. А когато става дума за регионално и глобално лидерство на ислямската държава, какво са там някакви си мустаки. Ще ги обръсне професорът, ако трябва. Колко му е...
