Бойко Борисов е безсилен пред Цветанов въпреки всичките му издънки
25 Септември 2011, Неделя
Издънките на Цветан Цветанов нямат край и явно ще са шлагерът на този мандат.
Автор: Найден Хадживасилев
Последната противоречива изява на вътрешния министър удари пряко по тясно партийните интереси на ГЕРБ, които в момента, както на всяка друга партия, са максимално добро представяне на изборите. Вътрешният министър и шеф на предизборния щаб обаче заработи точно в обратната посока.
Едва ли има поне един наивник, който да е повярвал на думите му, че е допуснал грешка като е разказал публично за историята с подкупа, който столични общинари са поискали от Росен Плевнелиев през 2007 г.
Очевидно вицето е раздразнен, че не той е кандидатът за президент на ГЕРБ – нещо, за което имаше сериозни шансове преди време. И реши да си отмъсти на Плевнелиев като го пусне по пързалката на безкрайните обяснения и оправдания, с което даде солиден коз в предизборната кампания на опозицията.
По-любопитното в случая е, че явно и този път премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов ще преглътне гафа. Дали защото нещата в управляващата партия не са се променили твърде много напоследък?
Не беше толкова отдавна времето, когато Цветанов се кълнеше публично във вярност на Борисов и не се притесняваше от елемента на унижение, който съпътстваше тези негови изяви. Очевидно обаче това вече е само спомен от близкото минало.
Вятърът на промяната в отношенията им задуха още при скандалите с изтичането на информация от специални разузнавателни средства (СРС). Тогава комисията за контрол върху СРС на парламента излезе с доклад, който бе унищожителен за Цветанов. В него, макар и косвено, се казваше, че именно той е един от хората с най-голяма отговорност за липсата на ефективен контрол върху събирането и съхраняването на информацията от СРС.
Запитан от журналисти дали ще си подаде оставката, ако премиерът му я поиска, Цветанов със самочувствие отговори, че този въпрос не е на дневен ред. С което си позволи публично да определя дневния ред на Борисов, нещо немислимо само няколко месеца преди това.
И без да му мигне окото си присвои правото да бъде съдия и си позволи от трибуната на парламента да обяви няколко лекари от Горна Оряховица за виновни в престъпление. При това прочете разговори, записани със СРС, което бе сериозно нарушение на закона.
А случаите на полицейско насилие вече са почти ежедневие.
Да не говорим за полицейските грешки, когато униформени нахлуват в домовете на невинни хора и дори им раздават някоя и друга палка за добре заварили. Равносметката за дейността на Цветанов като министър е достатъчно показателна – все още няма нито един осъден престъпен бос. Вярно, съдебната ни система носи голяма отговорност за това. Но не по-малка е и отговорността на досъдебното производство, част от което е и Цветанов.
Освен атаката срещу Плевнелиев, шефът на МВР не се посвени да отправя удари и срещу други свои колеги в кабинета, като например правосъдния министър Маргарита Попова.
Двамата не са в добри отношения и дори западни анализатори смятат, че целта на номинирането на Попова за вицепрезидент е тя да бъде разкарана от правителството именно заради враждата си с Цветанов. Точно под давление на вътрешния министър депутатите от ПГ на ГЕРБ бламираха новия закон за отнемане на престъпно имущество, който бе изработен от подопечните на Попова.
Борисов смени хора и в правителството, и в партията за много по-нищожни издънки. Цветанов обаче очевидно е недосегаем и премиерът, който иначе минава за голям мачо, е безсилен пред него.
Ако Борисов е лицето, то Цветанов е гръбнакът на тази партия. В това се крие ключът към загадката.
Сегашният вътрешен министър беше този, който обикаляше страната, за да създава структурите и активистите на ГЕРБ са изключително лоялни именно към него. Това се видя много ясно при бламирането на закона „Попова” от страна на депутатите. А без тях Борисов е като генерал без армия. При това – с обременено минало, събрано в ония досиета, до които достъп има пак Цветанов.
Всъщност тихата война между двамата започна още в края на миналата година, когато рейтингът на вицето изпревари този на шефа. Борисов така и не можа да преглътне този факт и побърза да скрои йезуитски номер. Първо хвърли на манежа по-полулярния от него политик и с привидна гордост заяви – това е нашият президент.
Някак случайно последва скандалът с прословутите апартаменти, който върна Цветанов там, където му е мястото. А Росен Плевнелиев се оказа истинският фаворит.
Каквато и да е причината, ясно е едно – кални номера ще има още, но Цветанов и Борисов ще играят заедно до края.
Защото Борисов знае – никой не мачка с голо дупе таралеж.
