И без да сте някакви особени фенове на Теорията на конспирацията, го виждате всекидневно, по 24 часа в денонощието.
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Огромна част от българите изобщо не разбират какво се случва. Затова смятам, че нямат кой знае какво право да се наричат „съвременници”, но това им е най-малкият проблем.
Лошото идва оттам, че малцината, останали в ума си и тези, които извън пределите на страната очакват да се случи нещо добро, та да се върнат, стават все по- и по-отчаяни от това, което у нас наподобява обществено-политически живот. И през последните десетина години техните енергия и хъс се стопяват със скоростта на снежен човек в Нигерия.
Обикновено живеещите в обществен строй, наречен „демокрация”, биват излъгвани веднъж или два пъти. След което вземат мерки – на следващите избори не гласуват за този, който мазно ги е метнал. Така му дават да разбере, че си е направил гавра с тях, за което си плаща с отиване в опозиция и тежки размисли на тема „Как следващия път да лъжа по-малко и да си изпълня обещанията?”
У нас (както сме отбелязвали доста пъти по други поводи) целокупният избирател плюе четири години търбуха, който го е изментил предизборно, но дни преди да отиде до урната изведнъж се замисля дълбоко и стига до вцепеняващия извод „Бе, по-добре пак тез, те поне се понаядоха, че не се знае на тяхно място кви гладници ше дойдат... „.
И така, до пълно умопомрачение, докато накрая не му писне и тотално не срине управляващата върхушка. За да си въздигне друга, с която да се държи по абсолютно същия начин, благо и славянски, разчитайки на доброто в душата на политическия човек по тези координати на картата.
Масово прави и нещо друго тъпо – знаейки че той е суверен на властта (тази дума, май отдавна е изтрита от учебниците като трудносмилаема, преценено е, че простият народец няма право да я знае), с ясно съзнание отказва да вземе отговорност за своето бъдеще, отивайки за гъби, с презрително благородство, вместо да даде гласа си за някой друг, само не и за този, когото не смята за достоен да го представлява.
Но пълно е у нас с причудливи примери за смайващо поведение на нашенеца. Нему е достатъчно да бъде заглавикан с елементарни трикове, като разплакано око, показване на семейство и ситна челяд на екрана или грижа за болен родител (сякаш не е човешки синовен и дъщерен дълг на всеки човек да се грижи за болния си тате или мама) и жестокостта на ядосания зрител и последващ избирател тутакси „ся сломява” и той забравя, че за въпросния всъщност има ясни доказателства, че е присвоявал, крал и влачил от джоба му на данъкоплатец.
И тутакси виновни стават „онези лешояди-журналистите, които само си измислят, за да си продават вестниците”.
Докато при предишния строй прекаленият интерес беше по някакъв начин подтискан (и въпреки всичко, който искаше, си намираше абсолютно всякакви знания, на абсолютно всякаква тема), днес няма никакво оправдание да вярваме на всичко, което се тиражира.
Ако ви мързи да идете до библиотеката, ей ви интернет – четете на воля. Интернет обаче идва в употреба най-вече за безсмислен чат, писане на простотии в социалните мрежи и гледане на порно без пари.
Та нека се върнем на основната мисъл в началото. Огромната част от българите изобщо не разбират какво се случва в момента. Те възприемат всичко смляно, наготово от медиите, без нито за секунда да си зададат въпросите „Логично ли е това?” и „Кой има интерес да се случи?”
Такива хора е лесно да насъскаш срещу когото и каквото и да било (последно не си мислете, че оправдавам безчинства и убийства на самозабравили се местни дерибеи, васални на някакви цигански „царе”!).
Такива хора вярват на всякакви фантасмагории - за прерязани лентички, километри магистрали, борба с контрабандата, пресичане на канали, принципна позиция по важни за България въпроси и така нататък.
И ако някой е имал интерес народът масово да оглупее, ослепее и се отчая, повече от половината зло е сторено. Остава само физическия край.
Но, той изобщо не е толкова важен. Скотът е полезно животно.
За влачене на хомот, нали не разсъждава.
