И ето, че сме на прага на изборната неделя. Метеоролозите пак предвещават разваляне на времето. Май няма да се ходи за гъби.
Автор: Десант
Че и дъждец навън се очертава...
Какво толкова – ще си кажат мнозина, като няма гъби, ще стоя поне на сухо. С моя и без моя глас, то изборите пак ще станат. Работата е ясна. Или както Алеко го е рекъл, работата е наред! Опечена е значи.
Та и днес, дето се вика, може да си гледаме кефа – всичко е предрешено. Тъй ни внушават медии, социолози, проучвания и всеки, докопал гласност – фаворитът е един. С други слова – не се хабете, граждани!
Че и както бай ви Ганя хортуваше: „И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш...“
Нормално е обезвереният български гласоподавател, след толкова години лъжи и изреждането на цяла дружина излъгали доверието му управници, да махне с ръка и примирено да прекара почивния си ден край топлото вкъщи. Той вече не вярва, че гласът му може да обърне статуквото.
Е, хайде стига вече сме дигали ръце от всичко, що става в милата ни Татковина. Защото като вдигнеш ръце – значи се предаваш. Вярно, че така е по-лесно, ама не е достойно. Както и не е достойно да продадеш гласа си.
Защото утре, както е тръгнало, всичките ни пари може и да не стигнат да си купим светло бъдеще. То с пари не се купува, а с непримиримост с безобразията, нетърпимост към лъжите и предателствата и звучно „Не“ на кражбите и бъркането в меда.
Само обикновеният човек от народа има властта да вкара страната ни в правия път. Ако излезе в неделя да гласува. Па макар и камъни да падат от небето. С високо вдигната глава и самочувствие – за спасението на България.
