Хаос и след хаоса – изненада! С тези ключови думи можем да пратим в историята още едни избори.
Автор: Севдалина Пенева
Ще ги запомним не толкова с експеримента „две в едно“, а с нечуваната суматоха и тотална липса на организация.
Секционните комисии се оказаха недостатъчни на брой и дългите опашки пред тях отказаха част от българите да упражнят правото си на избор. Докато най-упоритите се задушаваха в тесните коридори пред СИК, членове на самите комисии бойкотираха работата на колегите си. Други припадаха от глад и умора, а една жена в Царево умря от инфаркт.
Истинският ад настана около полунощ срещу понеделник. Чували с бюлетини и протоколи се размотаваха с таксита, „отлежаваха“ в частни домове или пък изнервени застъпници ги подритваха пред задръстените зали на общинските избирателни комисии. Хаосът роди съмнения. За конспирации, за чудовищна манипулация и за тотална подмяна на нашия вот. Стигна се дори до искане за касиране на опорочените избори.
После дойде изненадата.
Изненадани бяха изгубилите, както и тези, които уж се бяха подсигурили с контролиран вот и погребаха маса пари в нищото. Победителите и те не можаха да скрият изненадата си. Нищо, че гърмяха бутилки с шампанско много преди първите резултати от секционните комисии.
Изненадани социолози бързаха да се застраховат – видите ли, между 40 и 50 процента от населението не искало да споделя за кого си е дало гласа. Хората се страхували, а логиката, която ни внушиха, беше, че това са електорални единици, които не са гласували за ГЕРБ (то после се оказа, че не са се страхували, ами са се срамували, защото бюлетините им са били точно в полза на ГЕРБ).
Пък и хитро се получи. Така шокът от размазващата победа на ГЕРБ, след две години цирк в държавата, някак мина по-леко. Защото в крайна сметка крайните резултати потвърдиха първите прогнози. И без мълчаливите 50 на сто, които искали да запазят в тайна вота си.
Най-изненадан на 24 октомври обаче се оказа пак народът.
За тях ли гласувахме наистина, питат се из форумите разни блогъри и се кълнат, че нито те, нито пък техните познати и близки за дали гласа си за твърдата ръка на премиера Бойко Борисов.
И те повтарят – фалшификация!
В реалния живот обаче приказките са други. „Ние българите сме мазохисти. Искаме си диктатура, един вожд и хомот. Както се казва – бий ме, да те обичам, лъжи ме, да ти вярвам“, казва възрастен човек на опашка в магазина. Петдесет стотинки не му стигат за половинка сирене...
Лъжата, повторена достатъчен брой пъти, става истина. Гьобелс го е казал. Правителството на Борисов пък перфектно го прилага. Не е нужно някой да влачи торби с бюлетини, за да ги подменя с други. Защото ние вече сме облъчени. Нали от екрана ни повтарят по 100 пъти на ден колко добре си живеем и колко много неща прави ГЕРБ за нас. И Борисов. Затова ще си ги изберем с пълно мнозинство.
