От месеци това е най-добре пазената тайна на европейския бизнес.
За разлика от драматично звучащите декларации на политическите лидери на континента, че те ще разместят небето и земята, за да спасят еврото, все повече компании тихичко се опитват да се защитят срещу възможното разпадане на валутата на 17-те нации. Общото мнение на десетки шефове на компании, интервюирани от „Файненшъл таймс“ този месец е, че въпреки че разпадането на Еврозоната, ще бъде едновременно и нежелателно, и нечовешки трудно, да се подготвят за него. Да скръстиш ръце и да се надяваш, че всичко ще се размине, вече не е опция.
Деловият свят, обезпокоен от неспособността на лидерите на Еврозоната да ограничат системната криза на пазара на суверенни облигации, е стигнал до извода, че трябва да защити интересите си от краха, който вече не изглежда невероятен.
Енергийни групи, автомобилостроителни компании, производители на потребителски стоки и многобройни транснационални корпорации сега намаляват рисковете, прехвърляйки активи в налични средства и в най-надеждните инвестиционни инструменти.
В същото време те намаляват разходите, които не са свързани с основната им дейност.
Германската машиностроителна компания "Сименс" например дори създаде собствена банка, за да има възможност да прехвърля налични пари по сметка в Европейската централна банка (ЕЦБ), отбелязва изданието.
Една котка вече бе изпусната от чувала, когато миналия месец германският туроператор ТУИ, потвърди, че е поискал от гръцките хотелиери да подпишат нови договори, основани върху възможността Гърция да напусне или да бъде изхвърлена от монетарния съюз. В променения договор, ТУИ ще се защити срещу евентуални валутни рискове чрез заплащане на хотелиерите в „нови драхми” или друга парична единица, с която Атина избере да замести еврото.
Компаниите и банките изучават и юридическите последици от евентуалното разпадане на Еврозоната. Преди дни, голямата Японска банка публикува изследване за своите клиенти, озаглавено „Валутни рискове при разпадане на Еврозоната: юридически аспекти”. В него адвокати с опит на финансовите пазари анализират как такъв колапс ще се отрази на деноминираните в евро дългове в различните национални правни режими.
Много малко изследвания са в обществен оборот за равнищата, до които европейският бизнес активно се въоръжава срещу кошмара, който никой не иска да пусне от клетката. Но АйТи2, лондонски доставчик на софтуеър, е провел анонимно проучване през ноември сред 75 корпоративни финансисти от Великобритания, Холандия, Финландия, Швейцария, Норвегия, Швеция, Канада и ОАЕ. Според изследването над 53 процента от анкетираните очакват Еврозоната да се разпадне през следващите 12 месеца.
Показателно е, че 79 процента от интервюираните вярват, че техните компании ще се справят с разпадането на Еврозоната във финансови и оперативни срокове за по-малко от три месеца.
За индустриални гиганти като Фолксваген пък, е много по-лесно да разпределят риска в усилията си да заздравят корпоративната крепост срещу бедствието, отколкото малките и средни компании, които правят обемите на европейската бизнес активност.
Едно изследване в Ирландската асоциация на износителите, представляваща главно малки и средни компании е показало, че 94 процента от тях нямат готови планове за действие, ако еврото се взриви.
И докато може да изглежда съблазнително просто да вземеш да се откажеш да си представиш най-лошото и да се надяваш политическите лидери най-накрая да достигнат решение на 9 декември, коментарът на един висш френски производител е повече от поучителен: „Аз не бих си позволил да планирам разпадане на Еврозоната, повече отколкото един англичанин – падането на монархията. За такова нещо могат да ти отрежат главата”.
