Докато реститути се карат за земята, бивш съветник от ДПС натрупа огромен капитал в личните си сметки
12 Декември 2011, Понеделник
Над 30 000 лева дългове натрупал към община Пловдив бивш общински съветник от ДПС. От шест години Инан Алиев ползва
Автор: Камен Христов
за лична употреба един от най-големите и уредени подлези в централната част на града – този на баня Старинна“. Никой до момента не му е потърсил сметка обаче, нито пък са правени опити неизгодната сделка за общината да бъде преразгледана или анулирана. Скандалните данни изнесе преди седмица зам.-кметът по имотите Димитър Кацарски.
Негова проверка установила, че договорът за ползване на подземния търговски център е сключен с "Перла 1" ООД - фирма на жената на Алиев и на негови родственици, по времето на кмета Иван Чомаков.
Дейността на частното дружество всъщност е свързана с прибиране на наеми от магазините в съоръжението под булевардите "Цар Борис Трети Обединител" и "Шeсти септември". Без обаче да се отчита на собственика (общината). Въпреки разкритията си, сега зам.-кметът Кацарски предлага на същата фирма да подпише концесионен договор за същия подлез в идеалния център на града.
Всичко започва през 2005 г., когато "Перла 1" иска да вземе съоръжението на концесия. Преди гласуването на сделката в общинския съвет избухва скандал, тъй като се разбира, че част от огромното подземно съоръжение (1700 кв. м) е реституирана със съдебно решение на частници. За връщането на собствеността са водени съдебни дела в окръжния съд в Пловдив, по които страна е била и общината.
Към онзи момент споровете са висящи. Въпреки че е знаела това, общинската администрация обявява конкурс за концесионирането на целия подлез. Той е спечелен от „Перла I” ООД за 15 години напред. Общинският съвет отказва да гласува концесията.
Ден по-късно Окръжна прокуратура – Пловдив започва проверки за престъпления по служба и за данъчни престъпления във връзка с концесията.
А предисторията на скандала е от началото на 50-те години на 20 в. С решение на тогавашното правителство на 19 юни 1950 г. от Христо Димитров Дончев е отчужден атрактивен имот в центъра на Пловдив – сграда с изба, таван и дворно място. Имотът е на ул. „Любен Каравелов” 7 и вече не съществува, защото в края на 60-те г. е съборен заради строителството на подлеза и кръстовището над него.
По-късно, когато наследниците на Христо Дончев започват по закона „Лучников” съдебните дела за реституция, става ясно, че в нито една техническа служба или архив не се пази проектът за строителството на този подлез. Но е прието, че той е изграден между 1968 и 1971 г. и е общинска собственост.На 10 декември 1993 г.
Община Пловдив сключва 10-годишен договор за наем на подлеза с „Видеоцентър” ООД. То e създадено две години по-рано в съдружие между държавната фирма „Българско видео” – София и три частни лица. По-късно е преобразувано в ЕООД, част от съдружниците са заличени и едноличен собственик на капитала и управител става Любомир Пенчев.
Дружеството се задължава да построи и стопанисва за своя сметка магазини в подземното съоръжение. „Когато наехме подлеза, договорът беше да изградим тези обекти и съоръжения, електропреносната мрежа, осветлението, сигналната инсталация. Уговорката беше това да стане за сметка на наема и затова през десетте години, в които експлоатирахме подлеза, плащахме на общината символичната сума от 151 лв.
След изтичането на договора, сега плащаме 1080 лв. на месец и ще е така до отдаването на подлеза на концесия”, обяснява Любомир Пенчев. За пръв път през 1998 г. наследниците на Христо Дончев се сещат да търсят правата си по реституцията. За половината от национализирания имот е платено от държавата. За другата половина една от наследниците – Парашкева Кръстева, подава заявление до областната управа с искане за обезщетение заради съборената къща. И го получава.
Другите наследници на Дончев – общо осем на брой, обаче също започват да си търсят правата по реституцията. Така през 2001 г. започва първото дело за подлеза в Пловдивския окръжен съд. Другите наследници са недоволни, че само на Парашкева е признато правото на обезщетение. Всички заедно претендират, че областният управител погрешно е посочил квадратурата на двора.
Те твърдят, че 302,68 кв. м е само незастроената територия, а не общата, и настояват, че всичко е 466, 68 кв. м общо. В жалбата си наследниците пишат, че не искат компенсаторни записи, а съсобственост върху търговски обекти в подлеза, които общината е придобила след отчуждаването на техния имот.
Година по-късно, на 12 юли 2002 г., втори състав на административното отделение излиза с решение – отменя заповедта на Андон Андонов и признава правото на обезщетение на общо деветимата наследници. Съдът отхвърля единствено искането им да бъдат обезщетени чрез съсобственост или реално връщане на собственост върху магазини в подлеза и оставя в сила решението за компенсаторните записи.
Това не се харесва на реститутите и те пращат касационна жалба до Върховния административен съд. На 11 ноември 2003 г. ВАС отсъжда, че решението на окръжния съд в Пловдив за начина на обезщетяване, е неправилно и връща делото на друг състав. Междувременно наследниците са станали 11. Областният управител Гьока Хаджипетров оспорва жалбата им. Общината, въпреки че е заинтересована, не е взела становище.
Така на 15 юни 2005 г. съдът нарежда наследниците да бъдат обезщетени чрез възстановяване на собствеността върху магазини в подлеза. Областният управител отново оспорва, а докато се точат делата, градската администрация решава да даде подлеза на концесия.
Самият Инан Алиев казва, че няма нищо общо с концесията на подлеза, спечелена от фирмата на съпругата му, и че изобщо не й е помогнал да вземе съоръжението. Съветникът дори не знаел кой е в комисията по конкурса. Конкурсът за концесията е бил обявен за 15 юли от 10 ч.
В него е искал да участва и собственикът на „Видеоцентър” ЕООД Любомир Пенчев, чиято фирма и в момента е наемател на подлеза. По думите на Пенчев, той отишъл в уречения ден и час на посочения адрес, изчакал до 10,30, но не се появил никой. После разбрал, че конкурсът се е провел в 14 ч. и затова внесъл възражение срещу начина на провеждането му в ОбС.
Впоследствие зам.-кметът Янев обясни, че е станала техническа грешка в обявата за конкурса. Веднага бил съставен протокол, а още предишния ден всички заинтересовани лица били уведомени. Нямало друг желаещ за концесията освен фирмата „Перла 1” ООД. Дружеството било готово да плати за подлеза 35 000 лева в брой, да прави по 17 500 евро годишни вноски и да инвестира 392 000 лева в реконструкцията на подземното съоръжение.
Намеренията били за покрити входове, настилки от сиенит, окачени тавани, полимерни мазилки, нови облицовки, осветление, стени от кнауф.До ден днешен нищо от обещаното не е направено, освен че стените на подлеза са белосани.
Междувременно съдебните дела приключват в полза на общината. Шест години по-късно тя се сеща да си търси дължимите суми от наем от Инан Алиев. А за благодарност гербаджиите в общината предлагат с него да се подпише концесионен договор.
