Гробищният парк в старозагорския квартал „Дъбрава” е на път да се превърне в руини.
Автор: Гергана Господинова
Огромни дървета, прораствали с години през гробовете, подкопават основите на паметниците, а гъсти храсталаци затрудняват достъпа до последния дом на починалите.
Опечалените – предимно възрастни хора, жертват време и усилия, за да облагородят терена. В годините са направили за своя сметка телена ограда, която поне спира едри животни да не влизат в загражденията и да не погазват паметта на намерилите вечен покой тук.
Пантите на сглобените надве-натри от дъски гробищни порти вече не държат. За да не се свлекат на земята, възрастните са ги привързали с найлонови торбички и траурни ленти.
„Трябва с машини да се изреже гъстата растителност, ние не можем да се справим с голи ръце”, жалват се хората и призовават общинската администрация да насочи поне за миг вниманието си към техния квартал, защото уважението и почитта към починалите близки е дълг на всеки човек.
Връщайки се назад във времето местните разказват, че преди около век, в някогашното село Дъбрава, днес квартал на Стара Загора, заради каменистата почва и суровите зимни условия, се е налагало хората да изкопават предварително собствените си гробове. Толкова на брой, колкото са и членовете на всяко семейство.
Дори децата приемали толкова спокойно мисълта за смъртта и били свикнали тя да е спътница в техния бит, че дори влизали в изкопаните трапове, за да проверят дали са достатъчно големи за техните размери. Преживелите зимния ад, напролет заравяли обратно незаетите гробове и така до следващата есен.
На места още се забелязват изкопи и големи камъни край тях, поставяни вместо надгробни плочи, но те са останали на територията на старото селско гробище.
Победители в битката с природата и времето обаче няма.
Според общинският съветник от НФСБ Гергана Микова за решаването на проблема с гробищният парк не са необходими толкова средства, колкото са нужни предимно повече отговорност и добра организация. Все пак десетки са служителите, наети по програмата за временна заетост, а само една малка част от тях е достатъчна, за да се облагороди гробището.
