Анастасия Добичина е влюбена в Българското Средновековие и цар Калоян
01 Януари 2012, Неделя
Така я определя Анастасия Добричина от Московския университет, която усилено пише научен труд за Второто българско царство
(периодът от 1185 до 1396 г.). Интересът на младата рускиня към историята ни е провокиран от няколко снимки на паметници, които й попаднали случайно.
“Бях студентка в трети курс, но още не знаех нищо нито за Балканите, нито за България. Тогава мислех, че по време на аспирантурата си трябва да се занимавам с историята на Русия от XVI-XVII век. По време на един курс обаче намеренията ми разко се промениха.
Трябваше да изследваме средновековните паметници в съвременна България и Македония. Снимките, върху които работих, ме смаяха. Останах изумена какви уникални експонати и културни обекти има в страната ви", разказва за началото на научния си интерес към Средновековието ни московчанката.
Казва, че е запленена от средновековните авантюристични сюжети, интриги, битки и харизматични исторически личности. Най-силно е впечатлена от цар Калоян. “Този уникален мъж и владетел е велик управленец и военачалник, направил много за България. Не подценявам ни най-малко ролята на царете Петър и Асен, но определено Калоян изпъква”, разказва Анастасия.
И добавя: “Византия винаги е била велика сила в очите на нас, руснаците. Докато изучавах вашата история обаче, нямаше как да не се изумя от това, че през годините многократно сте я побеждавали и поставяли на колене. Точно това надмощие провокира интереса ми. Разбрах, че българите са много добри войници и тяхната основна цел във всяка война е победата.
За съжаление обаче, съдбата на българите вече е друга”, споделя Анастасия Добичина. Аспирантката от скоро е във Велико Търново за разработката на научната си работа и е възхитена от столицата на Второто българско царство. Според нея българите трябва да се отнасят по-добре към съхраняването и опазването на историческите си паметници и светини.
Не само нашата съдба е вече друга. Нормалните народи трябва да се научат, че не може военната победа да бъде единствена цел. Най-важното е човекът да живее добре, другото е празна работа. Военната победа е само средство, което некадърните политици могат да проиграят. А иначе, моите симпатии към това момиче, което преоткрива България като Юрий Венелин.
