Ирански учен, университетски преподавател, работещ за иранската ядрена програма, и още двама бяха убити
при бомбен атентат в Техеран. По информация на иранската агенция "Фарс" загиналият учен Мостафа Ахмади Рошан е бил зам.-директор на търговския отдел в завода за обогатяване на уран в "Натанз"*. Той освен това работел по проект за полимерни мембрани, използвани за отделяне на газ.
Инцидентът е станал близо до факултета за обществени науки на Техеранския университет, съобщи шефът на спасителните служби Хасан Абаси, цитиран от агенция ИСНА. Бомбата е била поставена на колата на 32-годишния химик от двама нападатели с мотоциклет. По време на експлозията в автомобила – "Пежо 405" – освен преподавателя е имало още двама души. Единият е починал от раните си в болницата, а третият загинал е пешеходец.
Според "Фарс" взривът е бил "терористично нападение" срещу Рошан. Вицегубернаторът на провинция Техеран Сафар Али Баратлу обвини Израел за атаката, която прилича на предишни атентати срещу ирански ядрени специалисти. "Бомбата е била магнитна, същата като тези, които бяха използвани при предишни убийства на учени.
Това е дело на ционистите (израелците)", каза той. Баратлу обвини по-конкретно Съединените щати и Израел, че целта им е да сплашат иранците да не участват в предстоящите на 2 март парламентарни избори. В иранския парламент депутатите скандираха "Смърт на Израел!" и "Смърт на Америка!".
Това е четвъртото убийство на ирански учен от 2010 г. насам и то бе извършено в разгара на кризата между западните сили и Ислямската република, подозирана, че се опитва да се сдобие с ядрено оръжие.
Иран побърза да увери, че атентатите няма да спрат напредъка на ядрената му програма. "Днес онези, които претендират, че се борят срещу тероризма, взимат на мушка нашите учени, но те трябва да знаят, че повече от всякога са твърдо решени да продължат напред по пътя на научния прогрес", подчерта иранският първи вицепрезидент Мохамад Реза Рахими.
Заводът в "Натанз", в Централен Иран, е главният обект за обогатяване на уран в страната. В него има над 8000 центрофуги. Ислямската република започна тази седмица да обогатява уран до 20% в друг завод - във "Фордо", близо до свещения шиитски град Кум.
Две причини за война с Техеран
Министърът на отбраната на САЩ Лион Панета предупреди, че Ислямската република ще бъде ударена, ако директно започне да създава ядрена бомба или затвори Ормузкия залив.
Министърът на отбраната на САЩ Лион Панета предупреди в неделя по телевизия Си Би Ес, че Ислямската република ще бъде ударена, ако Техеран директно започне да създава ядрена бомба, а също и в случай че иранците затворят Ормузкия залив, през който минават близо 40 на сто от световния износ на петрол.
Според шефа на Пентагона, засега Техеран планира само да създаде "известни възможности" в ядрената сфера - да получи суровина и технологии за разработка на бомба.
Да припомним изявленията на Техеран в края на декември, че Иран може да блокира Ормузкия проток, ако Западът наложи санкции върху петролния му износ.
Опасенията на Ислямската република не са безоснователни, тъй като нейният отказ да прекрати обогатяването на уран все повече дразни опонентите на Иран.
Засилването на санкциите срещу Ислямската република може би ще включва и забрана да се доставят на Техеран продукти от преработка на петрол, които Иран е принуден да внася поради недостиг на мощности.
За да бъдат санкциите наистина усетени от иранското ръководство, те трябва впрочем да станат международни - да бъдат прокарани през Съвета за сигурност на ООН. Две от постоянните му членки с право на вето - Русия и Китай, засега смятат това за контрапродуктивно, но САЩ не губят надежда да разубедят Москва и Пекин.
Тези дни финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър заминава за Китай в опит да убеди властите, че трябва да подкрепят санкциите срещу Техеран.
Експерти обаче смятат, че мисията му е обречена на провал. При все че иранският петрол е под 10 на сто от китайския внос на горива, Пекин се опасява, че изчезването му от пазара рязко ще вдигне световните цени на петрола, а това ще е сериозен удар за китайската икономика, силно зависима от вноса на горива.
При евентуално европейско ембарго върху вноса на петрол от Иран Ислямската република може да изгуби 17 на сто от целия си петролен износ. Най-големите държави потребителки на петрол вече започнаха консултации за съвместни действия, в случай че Ормузкият проток бъде затворен.
Ръководството на Международната енергийна агенция, което управлява стратегическите резерви на 28-те страни членки, обсъжда план, според който при изостряне на ситуацията САЩ, ЕС и Япония да отделят от запасите си за световния пазар по 10 млн. барела петрол и близо 4 млн. барела масла и горива денонощно.
