Владислав Сурков работи в сянката на високите стени на Кремъл. Той е смятан за сивия кардинал на руската власт и за ловък стратег
на политическата система, която си остава все така предана на Владимир Путин.
"Мисля, че Путин е човекът, когото Бог и съдбата изпратиха на Русия, когато тя преминаваше през тежък период", заяви през юли 47-годишният Сурков, отличаващ се с дискретност и младежки вид.
Той е в сърцето на руската власт от 12 години и медиите, опозицията и експертите му приписват почти макиавелистко влияние на руската политическа сцена. Смята се, че именно Сурков е кукловодът, който дърпа конците на марионетките.
Той приватизира политическата система, упражнява натиск върху медиите и дезинформира ръководството на страната – това казва за него милиардерът Михаил Прохоров, опитал се да се впусне в политиката през пролетта на м. г., начело на либерална партия, преди да бъде грубо отстранен.
Сурков пристига в Кремъл през последните месеци на президентството на Борис Елцин през 1999 г., тоест в момента, когато Путин, който по онова време беше начело на руската Федерална служба за сигурност, зае поста премиер. Сурков само разшири влиянието си, когато Путин стана президент в началото на 2000 г.
През годините, през които Русия, ръководена от бившия агент на КГБ, се съвземаше, Сурков беше назначен за зам.-началник на президентската администрация. Той е
автор на понятията „управляема демокрация“ и „суверенна демокрация“,
споменавани, когато трябва да се оправдае особеният курс, възприет от Кремъл.
До голяма степен той е смятан за архитект както на партията на Путин „Единна Русия“, която си разпредели всички политически и административни институции в страната, а също и на младежкото движение „Наши“, натоварено със задачата да мобилизира тълпите, когато трябва да се протестира масово в подкрепа на властта. Самият Сурков отхвърля твърденията, че е идеолог и теоретик и предпочита да се описва като прагматик.
През 2008 г., когато Путин трябваше, заради конституционното ограничение за двата последователни президентски мандата, да отстъпи мястото си на Дмитрий Медведев, и да застане начело на правителството, Владислав Сурков запази поста си в Кремъл.
След очакваната победа на „Единна Русия“ на наскоро проведените парламентарните избори и предвидимата победа на Путин на предстоящите президентските избори през март 2012 г. Сурков не би трябвало да промени ролята си, смятат експерти.
„Той е необходим на властта", смята Глеб Павловски, бивш политически съветник на Кремъл, изпаднал в немилост.
Сурков познава по-добре от който и да е тънкостите на руската власт и нейните опасни връзки с големите бизнес лидери. Преди да започне работа при Путин, в периода 1991-1996 г. той бе подчинен на онзи, който после се превърна в човека за сваляне – Михаил Ходорковски, руският милиардер, който стана най-прочутият затворник в страната си, след като беше меценат на опозицията и на гражданското общество.
Владислав Сурков под псевдоним е автор на скандалния роман „Около ноля“ („Около нулата“), предизвикал сензация в Москва, твърдят почти всички руски медии. В краткото литературно произведение, по-скоро новела, отколкото роман, се разказва за руски издател, който работи в мрачна политическа система с платени медии, корумпирани чиновници, съмнителни политици и обслужващи лични интереси правоохранителни органи.
Произведението оставаше незабелязано, докато един вестник обяви, че негов автор е самият Владислав Сурков, писал под псевдоним.В рекламираната като „гангстерска история“ художествена творба главният герой Игор Самоходов заповядва на поет да пише стихове от името на областния губернатор, които да го представят като много умен и да спечели награда.
После Самоходов , който е издател, чийто страничен бизнес е политическият пиар, се опитва да подкупи журналистка от опозиционен вестник да „коригира“ статии за вредата върху здравето на децата от токсичен химически завод, притежаван от роднина на губернатора.
Факт или художествена измислица? Описаните събития не са новост в Русия, признават политическите наблюдатели.Настоял за анонимност източник от списанието „Руский пионер“, публикувало новелата, потвърдил пред журналисти, че тя е дело на Сурков. Кремъл обаче отрича. „Категорично не го е писал той“, заявява говорител на президентската администрация.Но медиите изтъкват, че използваният псевдоним – Натан Дубовицки, почти напълно съвпада с името и фамилията на втората съпруга на Сурков, Наталия Дубовицка.
Андрей Колесников, главен редактор на „Руский пионер“ и известен политически коментатор, заяви, че е решил да публикува творбата заради художествената й стойност, без да знае кой я е написал. „Получих текста с имейл с молба от автора за мнението ми. Харесах го. Убеден съм, че е качествено произведение“ – разказва той.
По думите му авторът споделил, че и преди това е писал за списанието. Това наистина отговаря на истината, тъй като Сурков е имал колонка в „Руский пионер“. Анализатори предполагат, че може би е написал книгата си, за да даде сигнал към прокремълската партия „Единна Русия“, че времената може би се променят и в бъдеще я очаква истинска политическа конкуренция.
Сурков е работил като консултант по реклама и пиар през 90-те години, преди да влезе в екипа на Кремъл. Сред работодателите му е била „Алфа груп“, собственост на олигарха Михаил Фридман и на... Михаил Ходорковски.
Авторът на руската доктрина за „суверенна демокрация“, която проповядва силна, организирана държава в центъра на политическата машина, пазеща страната от хаос и външна намеса, често негодува срещу „западните лъжи“ при описването на Русия. „Нашите партньори ни говорят за демокрация, докато си мислят за нашите залежи“, беше казал той при една своя пресконференция за чужди журналисти през 2006 г.
