Чудо невиждано – клуб на тракийските бежанци приютява турско казино
13 Февруари 2012, Понеделник
Не можем да останем само мълчаливи свидетели на огромната гавра, която в момента се извършва в Ивайловград с паметта
Автор: Станимир Гeлимачев
на тракийските войводи, дали живота си за свободата му. Да не говорим за уважението към злочестата съдба на стотиците бежанци от Беломорието и Мала Азия, които са избрали някога този край за свой нов дом и реално техните потомци днес съставляват основното население в цялата община.
След като се установяват по тези места, бежанците успяват на цялата си мизерия да отделят и съберат пари, за да закупят имоти с възможно най-доброто местоположение, които превръщат в свои духовни и културни клубове.
Доскоро клубът на тракийската организация в Ивайловград можеше да се похвали с активна дейност. В него се организираха вълнуващи фотоизложби, представящи прочувствени архивни кадри; доставяха се вестници и се организираха различни сбирки и мероприятия.
От известно време обаче ръководството на местното тракийско дружество е предоставило сградата на турския олигарх Сузи Озкан, който усилено я превръща в... казино.
Името на турчина нашумя у нас покрай президентството му на хотелската верига „Принцес“, прилапала едни от най-знаковите български хотели. А също и покрай скандала с офицер от ДАНС, разрешил да бъде издаден документ за самоличност на Озкан, въпреки наложената му забрана да напуска страната заради разследване срещу него за пране на пари и укриване на данъци.
Този човек обаче само след броени дни ще открие с тумба-лумба поредното си казино, и то тъкмо в клуба на прогонените преди години от сънародниците му българи. Очаква се събитието да се случи на предстоящия празник на града, който неизвестно защо пък е решено да се провежда в деня на Трифон Зарезан – 14 февруари.
Целият Ивайловград е като разбунен кошер. Може би над 1000 души вече са протестиращите срещу това безумие.
Разбирам, че за издръжката на тракийските дружества са нужни пари. По същата причина и клубът на организацията в Любимец е превърнат в момента в склад за фуражи. Но нима парите, които се взимат от наемите на тези сгради и помещения, са достатъчни, за да компенсират срама от подобно търгашество.
