Единствената кучешка градинка в Стара Загора има ограда само от едната страна, а от другата граничи с улица, през която животните необезпокоявано могат да притичват
14 Февруари 2012, Вторник
Има ли нещо нередно в на пръв поглед милата гледка на дете, което си играе с кученце? Реагирайки първосигнално, ще кажем – не!
Автор: Гергана Господинова
Докато в пясъчника, където, оборудвани с лопатка и кофичка, нашите малчугани не изровят някое „съкровище”, резултат от естествените отделителни функции на кучешкия организъм.
В такъв момент човек инстинктивно започва да се сърди и да търси вината. Ядът се стоварва върху животните. Едва на по-късен етап се замисляме за собствената си безотговорност и за бездействието на институциите.
В резултат на назрялото недоволство, че старозагорските паркове и градинки са „минирани” от кучета, от администрацията най-после се загрижиха за овладяване на ситуацията. След дълги години бездействие, градът вече се обследва квартал по квартал и се търсят варианти за обособяване на кътове, където стопаните да разхождат регламентирано домашните си любимци.
Тези нововъведения са залегнали като промени във вече съществуваща общинска наредба, която просто служи да оправдава на документи европейското ни присъствие и балканското отсъствие на прилагането на подобни нормативи.
В Стара Загора и в момента съществува само едно-единствено място, предназначено за разходка на кучета, което обаче не отговаря на никакви стандарти и логика. „Не е нормално то да е заградено само от едната страна, колкото да се отделя от терена за разходка и отдих на хората. Съвсем спокойно четириногите могат да преминат отвъд загражденията. Само табелите, че това е кучешка зона, не стигат!”, недоволстват собственици на кучета от квартала.
Според съществуващата наредба те трябва да отнесат глоба, когато животните им правят бели и не почистват след тях. Стопаните на домашните любимци са длъжни съгласно този нормативен акт да ги разхождат на определени за това места. Но при наличието само на една кучешка градинка в Града на липите, това е несериозно. Живеещите в по-отдалечените квартали просто нямат достъп до тази екстра и на практика са лишени от възможност да спазват наредбите и хигиенните норми, дори и да желаят.
Това е удобно оправдание за общинските власти, които не осъществяват никакъв контрол и върху друга част от наредбата, отнасяща се до регистрацията и заплащането на годишна такса за домашните кучета. Дори разходка само в един от кварталите на града показва, че старозагорци се грижат в домовете си за много повече от 300 кучета, колкото е общият брой регистрирани животни.
„При липсата на контрол и най-съвършената наредба няма да постигне нужния ефект. Затова е крайно време общинските служители, които трябва да следят дали се спазват регламентите, да започнат да оправдават заплатите си”, категорична е Гергана Микова – общински съветник от НФСБ.
Идеята с осигуряване на места за разходка на домашните кучета наистина е едно добро начало, но ако се гарантира и адекватен контрол върху действията на техните собственици. Практиката до момента е показала категорично, че само на съвестта и чувството за отговорност на хората не може да се разчита. Ясен признак за това е увеличаващият се брой бездомни животни, които се скитат на глутници по старозагорските улици.
